На 8 октомври отдаденият на спорта треньор по тенис Борислав Стефанов навършва 70 години. Борето влезе в историята на родния тенис, след като създаде състезатели и личности, спечелили много държавни титли на България във възрастови групи до 12, 14, 16, 18 г., мъже и жени между които: Георги Арабов, Михаил Кънев, Радослав Радев, Христоско Атанасов, Николай Стойчев, Йордан Кънев, Александър Лазов, Борислава Ботушарова, Вивиан Златанова.Ето какво сподели рожденикът в деня по повод кръглата годишнина пред пазарджишкия вестник „Знаме“.
– Г-н Стефанов, как се чувства един мъж на 70 години?- Това е труден въпрос. Ако ви кажа, че се чувствам стар, ще излъжа: моят дух е на 20 годишен младеж – кипящ от енергия. Никога не съм губил вяра в себе си и възможностите си.
Постигнал съм много с двете си ръце, ум и душа. На тази възраст човек си прави някаква равносметка за живота и му се иска да не се споменава чак толкова възрастта, колкото духът, самочувствието, амбицията…- Малко или много приятели има Борето Стефанов?- Да, имам много приятели, хора на които съм разчитал и са ми помагали през годините като Борислав Савов, Хартюн Ашикян, Петьо Буров, Йорданка Маринкова, Николай Илиев, Йордан Лечков, Ангел Чолаков (с неговата подкрепа успяхме да направим трите корта с изкуствена настилка Greenset), Илия Атансов, Благой Ангелов, Димитър Дъбов, всички треньори и мои състезатели и родителите им, които са ми вярвали и са ме следвали в начинанията. Изпитвам искрени чувства към всеки един от тях.
Имам приятели от детството ми, на които още се доверявам.- Най-радостният и най-тъжният момент в живота ви?- Най-щастлив бях когато внучките ми Борислава и Вивиан играха финал на международен турнир за девойки до 18 г. от календара на ITF „Dema Cup” и след това на първото издание на международния турнир за жени с награден фонд 10 000 долара „Albena Cup” през 2013 г.
В такива моменти съм първо дядо и след това треньор. Сега радост ми носят внуците Марти и Боби, които също играят прекрасен тенис и са регионални шампиони за момчета до 9 г. и 10 г. Дали те ще се занимават с професионален тенис, това зависи единствено от тях.
Ако решат аз съм насреща да им помогна с каквото мога.Най-тъжният – когато ни напусна най-милият и добър човек на света съпругата ми Вили. В много случаи съм пренебрегвал семейството си, заради тениса. Имало е случаи, когато след състезание отивах направо на кортовете, вместо да се прибера вкъщи.
– С какво се гордеете и какво още не сте постигнали?- С какво може да се гордее един родител, дядо и гражданин? Много са нещата, които съм направил и с които се гордея. Със съпругата ми Вили и децата ми съм постигнал всичко.
Те са били опора в живота ми и с тяхна помощ съм постигнал много. Бях млад, амбициозен и никога нищо не ме е спирало да постигам целите си. Гордея се много с постиженията на състезателите на Тенис клуб Пазарджик. Всички те са моята гордост.
Постиженията и успехите им са доказателство за моя труд. Борислава Ботушарова беше избрана за спортист №1 на Пазарджик за 2009 година. На церемонията получих приза за „Треньор №1 на гр. Пазарджик“.
Пожелавам на всеки треньор да изпита подобни чувства.Ще умра с отворени очи ако не видя в Пазарджик изградена зала за тенис. И тази година ще се чудим къде да приберем децата. Г-н Николай Илиев, един много специален за мен човек – човекът, който ми е вярвал, подкрепял финансово във всичките ми начинания, беше закупил конструкция за изграждане на зала за тенис, която стоя години наред, без да се разберат тогавашното местно ръководство и областния управител и не го направиха, защото не могат да поставят общественото, значимото над собственото си его.
Точно такива хора не трябва да управляват обществени средства, но това е друга тема.- Как решихте да се занимавате с тенис? Преди това сте били треньор по вдигане на тежести.- И като треньор по вдигане на тежести се справях отлично.
Но в един откровен разговор с проф. Аладжов разбрах, че перспектива във вдигането на тежести като спорт няма. Често наблюдавах играещите на единствения в онези години корт в близост до „Стола на спортиста“ – Зала „Хебър“ – (В момента е Lidl). Един ден реших да опитам да играя и за моя изненада ми хареса.
И по онова време имаше любители на тениса но състезатели нямаше и няма да забравя как Николай Иванчев (в момента председател на ТК „Витоша“) реши да създадем детска тенис школа. И двамата работехме усърдно и имахме резултати.През 1991 г. регистрирахме официално ТК Пазарджик като Сдружение с нестопанска цел.
Оттогава до днес вече имаме изградена методика за работа и подготовка на състезатели. Работя съвместно с треньорите Силвия Ботушарова и Атанас Гайдов. Имаме много деца, които желаят да се учат да играят тенис от ранна детска възраст, но повечето родители предпочитат това да бъде за здраве, вместо да се състезават.
