Спортната реформа, нуждата от нея и обсъждането на проектозакона за физическото възпитание и спорт залегна на кръгла маса на тема „Състояние на националната система за физическо възпитание и спорт и насоките за нейното неотложно реформиране”. Срещата, организирана от ДСБ и водена от зам-председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание Вили Лилков, уважиха представители на спортни федерации, представители на клубове и треньори.От ДСБ представиха своя анализ на състоянието на системата на спорта, направен след поредица от срещи в последните 2.5 г.
В рамките на 20 точки обобщиха проблемите със спортните треньори, състоянието на базата, добровелчеството в спорта, липсата на отговорност към спорта от страна на други министерства и много други акценти.Голям процент от участниците в дискусията потвърдиха, че треньорът в българския спорт сериозно страда и неговата позиция трябва да бъде регламентирана.„Статутът на треньора трябва да бъде регламентиран. Масов спорт има, защото залите и стадионите са пълни с деца.
Има интерес и треньорите, които водят занимания на деца, взимат такси. Професионалният спорт е регламентиран с наредба, която обаче разглежда спортиста само, когато има конкретни класирания. Образува се обаче една междинка – когато е спортната ориентация – между децата и професионалистите, в която треньорите нямат заплащане”, каза предедателят на атлетическия клуб „Академик” Христо Стоянов.Отношението на Общините към спорта също беше сред дискутираните теми.
„Общините могат да се впрегнат повече, защото е техен интерес да имат здрави граждани. Проектозаконът разглежда тази част, но няма нищо конкретно, посочено е малко пожелателно, коментира Роберт Гергов от баскетболен клуб ЦСКА. – Трябва да се посочи в закона, че Обищната е длъжна да даде конкретен процент от бюджета си за спорт. Сума между 1 и 3% за мен е нормална.
”Имаше предложения лицензирането на учебни заведения да залага и прилежащи спортни обекти. Обърна се внимание и на дългосрочната концесия на спортни бази, която е засегната в новия закон. „Но управата на спортните клубове не може да се превръщат в бизнесмени, за да направи заложените огромни финансови вложения в 30-годишната концесия”, беше казано на срещата.Именитият треньорка Юлия Берберян направи няколко революценни предложения за реформи с оглед на това, че трябва „да отрежем с нож, за да започне работата като в цивилизования свят.
”„Предлагам да облекчим държавата в грижата й към спорта, каза Берберян. – Местната власт да се заеме с издръжката – елитният спорт към Олимпийските комитети, който в САЩ е частно предприятие, а масовият – към общините. Ще дам пример как работим в нашия клуб. 400 деца тренират на месец, 1500 възрастни абонати имаме на година.
Всички те плащат. Нашите работодатели са нашите клиенти. Така сме независими от федерация, можем да даваме стипендии, да даряваме, да работим безвъзмездно с хора с увреждания.”Една от големите болки на спортните деятели не намира решение вече няколко правителства.
„Има ли друга държава в Европейския съюз без данъчно облекчение при инвестиции в спорта?” – този конкретен и в същото време превърнал се в риторичен въпрос зададе темата за данъчните облекчения в спорта. Предложено беше да се сложи лимит, пример 50 000 лв., които да са без данъци.
Лилков от своя страна обясни, че са направени вече предложения не само Спортния тотализатор, а и другите хазартни фирми да дават очисления към спорта.
