Месец след третото й участие на олимпийски игри, с по-обрани емоции, плувната шампионка Нина Рангелова анализира представянето си в Рио де Жанейро. Живеещата и тренираща в САЩ пловдивчанка говори пред BGswim.info какво й предстои. Дали ще продължи да плува.
Какви нови предизвикателства търси извън басейна.Интервюто публикуваме в две части. Скоро очаквайте и трилогията за нейния път до Рио и след него – в рубриката „Вие питате, Нина отговаря”.- Нина, от дистанцията на времето как виждаш представянето си в Рио?
– Със сигурност не беше това, което исках. Нито това, което очаквах. Не реализирах това, на което съм способна. Знам, че бях готова за по-добри постижения.
Няма логика да не бях. Цялата ми подготовка мина идеално.На европейското първенство в Лондон няколко месеца по-рано, което всъщност не беше основното ми състезание, плувах много добре. Всички фактори бяха налице.
Нямаше как да предвидя обаче това, което се случи.Сега от дистанцията на времето и след като имах време да премисля някои неща си, казвам, че може би така е трябвало да стане.Рио трябваше да е върхът на моята спортна кариера, за да мога да се откажа, но това не стана.Сега имам чувството, че имам някаква недовършена работа в басейна.
Проблемът обаче е, че знам дали някога отново ще бъда психически готова да тренирам, както тренирах през последните 1-2 години, но времето ще покаже.- За съжаление пипна настинката. Звучеше обаче разочарована, дори психически повлияна от констатацията, която сама направи, че докато сваляш по секунда от националния си рекорд, конкурентките ти бягат с двойни крачки?- Да, наистина.
Този вирус или каквото там беше дойде в абсолютно най-неподходящия момент. Дори не си спомням последния път, когато съм била болна.Разбира се, че бях разочарована. Нямаше как да направя каквото и да било за това.
Беше извън моя контрол.Колкото до конкурентките ми, да, всички вървят или плуват със страшно бързи крачки. А аз въпреки, че свалям времената си, те пак не са ми достатъчни. Всяка година от 2007-а насам, освен 2013-а, подобрявам рекордите си и времената си.
Гледам да гледам позитивно на нещата. Не мога да отговарям за другите и за това те какво правят. Мисля, че след като надграждам себе си всеки път, това е показател, че вървя напред не само като плувец, но и като човек.- Тази настинка всъщност как я пипна?
– Ами много ми се иска и аз да знам. Когато организмът е във висока спортна форма, той е много по-предразположен към подобен срив. Единственият начин, по който си го обясня е прахът по улиците на Рио.Страшно много беше.
На няколко пъти се разразиха бури, които всъщност вдигнаха прахта във въздуха и ние го дишахме. Имаше и други спортисти от делегацията, които бяха болни. В самолета на връщане от Рио имаше страшно много хора, които също кашляха.Разбира се, това са си мои собствени предположения и размишления.
Няма как да знам на 100%, но със сигурност знам, че не съм дала никакви предпоставки. Грижих се за себе си.Цялото интервю в bgswim.info
