Олимпиадата свърши, България спечели 3 медала – сребърен и два бронзови и макар че отличията са с едно повече от тези в Лондон, това въобще не променя цялостната картинка.Ефектът на обърнатата пирамида все повече ни застига и нещата не могат да продължават така. За да имаме своите герои в Токио след 4 години обаче и никой да не смее да ги нарича „туристи“, те трябва вече сериозно да са започнали да залягат над тренировките по стадионите, залите, язовирите, пистите… А ги няма или отново са единици.
По кои стадиони, писти и зали? Тези, дето се построиха в села с население около 1000 човека, в които дори липсват млади хора или пък тези, които са пред срутване в големите градове и центрове в различните спортове?Но дори и да имаме съоръжения, трябват кадри – амбициозни ръководители, добри треньори и най-вече много деца. Да започнем обаче отгоре.
Федерациите трябва да поемат сериозно своите функции на мениджъри и да се стараят да осигурят условия, но и контрол, за да може в клубовете да се работи правилно и да се обърне внимание на подрастващите.А не 10 човека ръководители да се крият зад гърба на един талант и да го тикат напред докато не грохне на стадиона, само и само да оправдаят заплатите си. Защото рано или късно тази звезда угасва и тогава се започва с гризането на нокти, чуденето какво да се прави сега и какви грандиозни оправдания и обещания да се дават, за да не секнат парите за издръжка от министерството.Или още по-лошо – разни уж доброжелатели да се борят със зъби и нокти, включително и с помощта на клубове-фантоми, без реална дейност и деца, за да поемат властта във федерациите и да си разпределят, както им е угодно, идващите от държавата пари.
Никой няма нужда от това, особено малка и не добре икономически развита държава като нашата и е крайно време на това нещо да се сложи край.Не е важно точно колко клуба има дадена федерация, нито в колко града са разположени те, стига в тях да са събрани повече деца. Да има спортисти във всички възрастови групи, да се работи съвестно, за да има резултати и повече участници в общински, регионални и национални първенства.Защото ако няма деца, няма да има и клубове.
Без тях няма да има федерации, а без федерации за какво ни е министерство и как да има спорт.Анна Стоилкова,