Изабелла Шиникова даде интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+. Прeз тази година 25-годишната тенисистка бележи сериозен прогрес. Завърши 2015-а година извън топ 300, а тази седмица е №146 в света. През сезона досега Шиникова записа първа победа в основна схема на турнир на женската тенис асоциация, игра в квалификациите на Уимбълдън, осигури си участие и в тези на Откритото първенство на САЩ.
Още за началото, за любовта към тениса и целите ѝ – от самата нея.ЗА НАЧАЛОТОЗапочнах да играя тенис още от много малка. Майка ми ме запали – тя е любителка на тениса на корт и аз по цял ден бях с нея по кортовете. Постепенно започнах да играя и се запалих.
Започнах да тренирам по три пъти в седмицата, после заиграх и всеки ден – възможно най-много. Така попаднах в тенис средата.ЗА ЛЮБОВТА КЪМ СПОРТАХаресва ми тръпката да играеш тенис, да си индивидуалист, да се бориш за себе си е много по-голяма тръпка от тази да си в отбор, защото разчиташ само на себе си. И загубите, и победите са на твое име.
ЗА ПЪРВИЯ СПОМЕН НА КОРТАБила съм на 5-6 години, когато играх на стената на ТК „Левски“, тъй като започнах да играя там. До 12-13-годишна възраст играх там, а след това се преместих в ТК „Дема“. Тук тренирах, докато завърша училище в 12-и клас. След това заминах да живея във Франция, където се подготвях.
Последните три години се върнах в България. От време на време идвам на „Дема“ да тренирам, но рядко се случва, тъй като постоянно съм по турнири.ЗА ФРАНЦИЯ И БЪЛГАРИЯТам има повече състезатели, повече спаринг партньори, треньорите са на по-високо ниво, тренировките са по-сериозни. Беше много хубаво и съм много доволна, че заминах за там, защото си вдигнах нивото на тениса и стигнах до сегашното ниво.
ЗА ИДОЛА СИВинаги Федерер ми е бил тръпката, той е най-добрият за всички времена.ЗА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИВсеки човек си има своите недостатъци – идеални удари няма. Аз разчитам на своите удари, искам да бъда индивидуалист. Работя върху ударите си, за да ги подобря и се надявам това да е моят стил на игра.
Трябва да работя върху физическата подготовка. Иначе след толкова години мисля, че тенисът мога да го играя и единственото трябва да играя, за да поддържам форма.ЗА НАЦИОНАЛНАТА ФЛАНЕЛКА И ФЕД КЪПЧувството да играеш за България е просто незаменимо. Аз винаги играя за България, първо под името на България, а след това за всички останали.
Беше много хубаво да съм там и да съм сред най-добрите, това беше едно добро начало.ЗА ПРОГРЕСА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ГОДИНИМного се радвам, че всичко това се случва в момента. Първият турнир, който спечелих, стана спонтанно – отидох с цел да се представя добре и победих. Оттам излизах с повече самочувствие и самоувереност в следващите турнири и спокойствието на корта ми помогна да се представя на едно високо ниво.
ЗА ПРОМЯНАТАВече съм по-спокойна на корта и дори да ми поведат, това ме мотивира повече. Дори да започна да губя, не се отпускам, а точно това ме стимулира да играя по-добре и по-добре. Затова и направих толкова обрати, толкова победи. Мисля, че е много добре, че запазвам самообладание на корта и това много ми помага да играя агресивен тенис.
Преди бях много емоционална, много лесно се изнервях на корта, но мисля, че напоследък пораснах и започнах да си овладявам нервите. Превърнах ги в по-голяма мотивация за победа и в своя сила.ЗА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УИМБЪЛДЪН“Уимбълдън“ е най-големият турнир за всички времена. Това е класиката в тениса.
Много се радвам, че стигнах до тях. Атмосферата беше приятна, виждаш големи тенисисти. Естествено, мачовете от основната схема не бяха там, защото квалификациите са в Роухемптън. За първи път играх на трева и ми беше странно, опитах се да дам всичко от себе си, но не се получи.
Мисля, че тревата не е моята настилка. Предпочитам твърдата и червената.ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА US OPENС нетърпение чакам да отида. Цяла година се боря да стигна до Големите шлемове.
За малко не стигнах до „Ролан Гарос“, само за пет места не успях да се класирам за квалификацията, но това ме мотивира да стигна по-напред на „Уимбълдън“. Опитах се да вляза, ако може и в основна схема на Australian Open, не се получи, но дай Боже – догодина.Целта ми в Ню Йорк е да играя добре, да съм спокойна и да си доставя удоволствие. Мисля, че всичко останало ще си дойде от само себе си, защото когато съм спокойна, мотивирана и концентрирана, всичко се получава.
ЗА МЕЧТИТЕМечтая да бъда една от най-добрите, да съм там, където ми е мястото.ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕКогато съм си в България, се опитвам да излизам на кино, да ходя на разходки, но каквото и да правя, все на кортовете си почивам. Това е животът ми – аз съм израснала на корта и не мога да си представя живота без тенис. Дори и да имам почивка, аз пак отивам на кортовете да гледам.
Ето примерно, предходната седмица се върнах от турнир и бях в почивка, но отидох да гледам 12-годишните на БНТЦ. Има много добри деца и мисля, че с много работа и труд ще стигнат напред.ЗА ТРУДНИТЕ МОМЕНТИНикога не съм си мислела да се отказвам. Никога.
Това ми е страст. Каквото и да се случва – може да се изнервя, да реша, че трябва да спра, ще спра за ден или два, но после се връщам с удоволствие на корта, защото той ми липсва. Просто това е животът ми.МНЕНИЕТО СИ ЗА ШИНИКОВА СПОДЕЛИ НЕЙНИЯТ ТРЕНЬОР ХРИСТО ГРУЕВ:Съвместната ни работа започна, когато тя беше на 7 в „Левски“.
Повече от 15 години сме заедно – интересни, натоварени години, години на много работа от нейна страна, от моя страна. Голямо развитие – при нея най-вече, особено в последните месеци. От началото на годината постигна наистина много добри резултати. Надявам се да е здрава и да продължава в същия дух.
Изабелла много порасна не само в играта си, не само в психологически аспект, тя порасна и като човек. Научи се да работи през последните години – с моя помощ, с помощта на мои колеги. Дългогодишното ѝ обикаляне по турнири и това, че тя е непрекъснато сред най-големите професионалисти, е нещо, което е изключително много ѝ помогна. Резултатите отдавам на това – работата, която тя свърши през последните 2-3 години, просто беше на друго ниво и това се връща от началото на годината.
Не смятам, че тя има слаби страни. Винаги съм вярвал, че потенциалът ѝ е невероятен и от началото на годината това започна да се показва. Не мисля, че има нещо, което в технически или тактически аспект ѝ липсва. Години наред сме се борили с нейното нетърпение в играта, което беше минус.
Сега това нещо започва да се променя в положителна насока и резултатите са налице. Аз вярвам, че тя може да стигне много по-далеч. Пожелавам ѝ да е здрава и мисля, че пътят е правилен.
