Големият тенисист Новак Джокович направи огромна реклама на България. Дойде на крака. Падна (нарочно!) от Григор Димитров.
Снима се пред НДК и други забележителности. И благодари на София за гостоприемството. Един млад мъж, за когото малцина бяха чували до момента, не направи нищо от това. Но влезе в новините, защото отказа да пусне песен на Джокович.
И това комай е най-яркото постижение в татуираната биография на Мартин Лепоев, който се прекръсти като фолкзвездите на Мартен Роберто и нямаше нищо против да работи със Слави Трифонов или да озвучава Андреа, но иначе не харесва чалгата. Диджеят принципно не е модел за подражание. Дори да се нашари като персийски килим, той е момчето, което пуска парчета. Нещо като джубокс, в който се пускат монети.
Разбира се, това е масовото възприятие на нещата. Иначе има и диджеи, които са истински музиканти – свирили са на инструменти, имат съответното образование. Но има и такива, които са сбъднали детинската си мечта да станат радиоводещи. Мартин от Павликени е от тях.
И има хора, които знаеха за него и преди сблъсъка с гиганта Джокович, който направи грешката да поиска „Луда по тебе“ в изпълнение на Камелия, вместо да огласи залата с Малер. Това най-вероятно би бил изборът на Мартин, който реши, че името му не е така благозвучно и стана Мартен Роберто. Който участва в различни формати, в които не само звучи, но и дъни чалга. Но за разлика от татуировките, принципите могат да се сменят ден за ден.
И докато социалните мрежи се разцепиха на „джоковисти“ и „мартенисти“, а умнокрасивата част от обществото се хвърли да обяснява мотивите на диджея джедай, който води титанична междузвездна война срещу чалгата, той самият не само не се извини за демонстрацията, която направи, но и използва националното радио като трибуна, за да заяви: „Истината е, че бях изненадан колко много хора желаят да споделят мнение по въпроси, които никой не ги е питал. Но в крайна сметка социалните мрежи позволяват подобни неща. Истината е, че нямам никакво желание да коментирам – това са неща, с които аз се боря и за които работя вече доста дълго време“. Кратко и ясно формулирано.
Като за капацитета на онези, за които балканската музика непременно е чалга. Разбира се, същата песен звучи съвършено различно, когато се изпълнява на фестивала „Сан Ремо“, но нека не им берем грижата на онези простаци, които харесват италианската фестивална чалга. Друго е да се издигат в култ стиловете фънк, соул, джаз-поп и други. Каквото и от изброените да бе пожелал Джокович, най-вероятно диджеят джедай щеше да е подготвен и да го е заредил на флашката.
Но изначално гръцката песен, превърната в хит от Лепа Брена, а по-късно и от Камелия, накара Мартен Роберто да сбърчи нос с погнуса. Това е същото като келнер да откаже поръчката на клиент в ресторанта, защото не одобрява уискито, а предпочита да сервира соево лате. telegraph.bg
