Те са в стабилно финансово състояние, поне ако се съди по критериите за оценка, които прилага Министерството на финансите. Нямат просрочени задължения или те са незначителни. На фона на общите им разходи ангажиментите за плащания по вече сключени договори също са в здравословно съотношение. Може би точно заради привидната си финансова стабилност тези общини се захващат и с начинания, каквито би трябвало да осъществява само частният сектор.
Други местни власти пък превръщат оказването на най-елементарните си услуги в бизнес и дори начисляват ДДС за таксите, които събират.Добре дошли в света на общинските финанси, където законът невинаги се нарушава, но управлението често се осъществява по начини и принципи, които противоречат на добрите практики и елементарната логика.“Икономист“ избра на случаен принцип няколко общини, за да провери как се отнасят местните управници към избирателите си.ХотелиерствоНа първо място, става дума за развитието на бизнесдейности като хотелиерство например.
То има една главна разлика от здравеопазването, което също се предоставя чрез болници – търговски дружества. Докато здравеопазването поне на теория е поставено на основата на бизнесмодел, който разчита всяка здравна услуга да се финансира от здравната каса (или от пациентите, които най-често нямат избор), туризмът, откъдето и да се погледне, е рисково начинание. То трябва да се осъществява в преследване на печалба, а работата на държавата е не да печели, а да оказва онези услуги, които са в общ интерес на обществото и които частниците нямат сметка или не искат по други причини да оказват. Всички експерти, до които „Икономист“ се допита, посочиха, че навлизането на местните власти в туризма е лоша практика, първо, защото се излагат на риск, и второ, защото така държавата, чийто представител на местно ниво е кметството, става конкурент на частния сектор с всички рискове от изкривяване на пазара.
„Учебникарска истина е, че всеки лев, инвестиран в търговска дейност, трябва да се приема за загубен, защото носи риск от загуба, и не би трябвало средства на данъкоплатците да се влагат в такива начинания“, казва по този повод Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).От най-лошите примери в това отношение е хотел „Каварна“, който е собственост на общинското дружество „Каварна“ ЕООД. Хотелът функционира от пет години и въпреки че се намира на 100 метра от морския бряг, е на загуба вече две поредни години. За миналата година тя е 70 хил.
лв. при негативен резултат от 100 хил. лв. за 2014 година.
Единственото, което предпазва дружеството от фалит, е значителният му капитал в размер на 412 хил. лв. Той е база, която му позволява да отчете още няколко години на загуба, в които обаче ще трябва да си набавя ликвидност със заеми, защото свободните финансови средства в края на миналата година са по-малки от загубата. И ако загубата се повтори и през тази година, наличностите в касата просто ще свършат.
Освен на заеми, може да разчита и на капиталови инжекции от общината, но това би дало всички основания да се подозира непозволена помощ.От Община Каварна не отговориха на писмените въпроси на „Икономист“, нито съдействаха за интервю с кмета на града Нина Ставрева, въпреки че и инвестицията в хотела, и неговите загуби датират от времето, когато начело на града беше хевиметъл деятелят Цонко Цонев.По различен начин, според сдружението на общините стоят нещата в Самоков. Там също има общински хотел – „Самоков Арена“, но по думите на кмета Владимир Георгиев за петте си години история той винаги е бил или на нулата, или на малка печалба.
Финансови резултати не се оповестяват, защото собственик на хотела е общинско предприятие, а то има статут на дирекция в общината.Георгиев признава, че ходът да се построи хотел е бил едновременно и рисков, и противоречив. „От една страна, не беше сигурно дали ще оправдае съществуването си, а от друга страна, породи недоволство сред собствениците на всички семейни хотели в града. Опитах да им обясня, че ние не опитваме да им направим конкуренция, а да съживим туризма в града“, казва Георгиев и пояснява, че преди да се построи хотелът, спортната зала на Самоков е пустеела.
„Намираме се до Боровец, където има база от 7000 легла, но хотелите са отворени сезонно. Опитахме да убедим поне част от тях да заработят в целогодишен режим, но не се получи. Сега, когато имаме хотел, в залата редовно се провеждат спортни събития, но и конференции, календарът е натоварен целогодишно и поддържаме постоянно 50 работни места“, допълва градоначалникът. Според него от това печелят и семейните хотели, защото не всички гости на града избират общинския хотел, а той реално е създал поток от туристи, какъвто в миналото е липсвал.
Самоков е сред добрите примери и според Емил Савов, който признава, че самото наличие на хотел помага да се организират прояви и градът да увеличи средния брой на гостите си.Спортна зала – касичкаМежду двата модела на инвестиране скоро може да избере и Община Ботевград. Тя също възнамерява да затвори цикъла хотел – спортна зала, изграждайки място за настаняване до спортното си съоръжение. Само че градът има голям хотел и в този случай общината ще се превърне в явен съперник на частния бизнес, което трудно може да бъде оправдано.
Според кмета Иван Гавалюгов моделът на община Самоков може да се повтори. За „Икономист“ той обясни, че в момента спортната зала се стопанисва от общинско предприятие и не успява да генерира приходи, с които съществуването й да излезе поне „на нула“. „Ако искаме да печелим от спортната ни зала, трябва да печелим домакинства на международни състезания, а това в момента е невъзможно, защото към залата няма втора, по-малка, в която отборите да загряват преди официалните състезания. Изграждането на спортен комплекс, който включва хотел и малка зала ще ни позволи да приемаме турнири и отбори, които водят своята предсезонна подготовка.
Тогава ще започнем и да генерираме приходи, след като в момента стадионът и залата се ползват безплатно от спортните дружества на територията на общината“, каза кметът Иван Гавалюгов.Източник от общинския съвет коментира, че строителството на хотела е по-скоро пиар трик. Към него реално нямало да се пристъпи, освен ако не се намери частна компания, която след това да поеме управлението му на концесия.Общинарят посочи като пример за благоразумно управление самата спортна зала, която е с капацитет да побира 7000 души, а е била построена за 8,5 милиона лева, което е три до шест пъти по-ниска цена в сравнение с аналогични проекти в други общини.
Интересна изобретателност пък показват по-малките населени места, които инвестираха ударно в изграждането на спортни съоръжения, предимно стадиони, подпомагани от европейските фондове. Съгласно регламентите след изграждането на такъв обект задължително минава 5-годишен „период на стопанска устойчивост“, през който обектът не може да се отдава под наем на частни клубове. Експерти, консултиращи по европейски проекти, издадоха пред „Икономист“, че това ограничение се заобикаля с елементарна хитрост. Вместо наем организациите, ползващи терените, правят дарения в полза на общината, която иначе ги пуска безплатно да провеждат състезанията си.
Така всички са щастливи – общините получават някакви пари, клубовете играят в добри условия и европейските регламенти формално остават ненарушени.И ако, представена по този начин, икономическата дейност на общините показва, че успехът на „общината капиталист“ зависи от добрия мениджмънт и внимателното планиране, не така стои въпросът при общинските наредби. Изпълнени с алогизми, при тях се наблюдава очевидно непознаване на законодателството и пренебрегване на интереса на жителите, извършвани пред бездействащия поглед на областните управители.Стефан Антонов/ИкономистЦелият материал прочетете в новия брой на сп.
Икономист, който е вече на пазара
