Новак Джокович е спортист от друго измерение. Стъпва на централния корт, където и да било по света и веднага предизвиква реакции. Да, много не го харесват – какво ли не се политизира вече, та да не намерим причина да съзрем задкулисие, полемика, чужди интереси и лостове за влияние?! Помним случая с недопускането му до Австралия и мнението му за ваксините.
Знаем за острата му позиция по отношение на спонсорите и нежеланието му да е лице на някои от най-големите марки и концерни.Човек с позиция. Спортист, можещ много отдавна да си позволи да прави и говори, каквото прецени. Да, доста хора не го харесват и заради понякога надменното му поведение на корта, номерата му, които често е правил, когато двубоите му не се развиват по план.
Помним колко пъти Ноле е изглеждал контузен, но непросто е успявал да доиграе дадената среща, а да я спечели. С характер, след обрат, на инат, с късмет. Просто Джокович има аура на победител. И неслучайно толкова много хора му се възхищават на издръжливостта и нрава.
Защото той просто не иска да спре, докато не постигне всичките си цели.И днес беше покорена и последната. На „Филип Шатрие“ срещу безспорното бъдеще на мъжкия тенис след два тайбрека. Там, където трябва да си най-корав, да си най-хитър, да си най-ментално стабилен.
Там, където няма точка без значение, той успя да надвие два пъти Алкарас и да стигне до бленувания златен олимпийски медал, който по някакъв магически и вероятно необясним начин не беше попадал в ръцете му през всичките тези години. И както често ще виждате в идните часове по медиите, Ноле превъртя тениса. Завърши го. Постигна всичко.
Вече няма какво да прави и да доказва на никого. Десет (10!) титли от Откритото първенство на Австралия, 3 титли от Ролан Гарос, 7 титли от Уимбълдън, 4 титли от Откритото първенство на Съединените Щати, 7 титли от заключителния Мастърс за годината, 8 пъти финишира като номер 1 в световната ранглиста за календарната година, победител със Сърбия в Купа Дейвис, 428 седмици като номер 1 при мъжете, което е рекорд, както можете да се досетите, 1 златен олимпийски медал. Кариера, за която ще се говори десетилетия.
И кариера, която кара фенове и журналисти да искат да гледат още и още. Аз, ако бях на мястото на сърбина, още тази вечер щях да спра с професионалния спорт. Тръгвам си от Олимп. Ще сляза бавно и ще се оглеждам от двете ми страни, за да се насладя на аплаузите, на шума, на дюдюканията, на завистливите погледи, на всичко!
Всичко, което няма как да не съпъства живота ми. Само че аз не съм Новак Джокович.Той вероятно ще иска да печели още. И друго, което просто искам да споделя с читателите – днес, когато говорих по телефона с колегите си Калин Гугов и Николай Балкански, които бяха на кортовете, за да отразяват финала, операторът Коко ми каза следното, което го беше впечатлило много – „Ноле отговаряваше на английски, френски, испански и сръбски.
“. Да, не е единственият полиглот сред спортистите, но дори това говори за професионализъм и желание да комуникираш с хората, които имат огромен интерес към теб. Дребен пример, но вероятно показателен.Браво, Майсторе!
Ти постигна всичко.Автор: Стефан Георгиев, БНТ