Валентин Хетимов е познато име за немалка част от българската общественост. През годините работи като журналист, дълго време е председател на Сдружението на собствениците на компенсаторни инструменти, а вече близо три десетилетия е в Агенцията по заетостта, понастоящем като главен експерт в Дирекция Бюро по труда – Изток, в град София. Работата му го е срещнала с редица хора, включително и спортисти, но не са много тези, които знаят за постиженията му в една друга област – шахмата. Хетимов използва почти всяка минута от свободното си време за своето хоби, като вече е достигнал световно ниво.
Впечатляващото е, че той се е изправял срещу съперници от над 200 държави – постижение, с което едва ли може да се похвали друг българин. В интервю за BGbasket.com Хетимов сподели повече за работата си и за своята голяма страст. – През годините сте работили в различни сфери, но разкажете ни първо малко повече за Вас и това, с което се занимавате.
– От 27 години работя в Агенция по заетостта, главен експерт съм сега в Дирекция Бюро по труда – Изток в София. Изключително удоволствие е за мен да работя с хора и да се опитвам да им помагам, когато понякога са в затруднено положение. Също работя и с работодатели от доста години, имам страшно много познати. Много дълго време съм бил публична личност, това не е тайна.
От 2003 г. бях председател на едно от най-големите сдружения в България – на собствениците на компенсаторни инструменти, което се бореше за правата на над 500 000 български граждани. Вкарахме в държавата над 1 млрд. лева.
Считам го за много сериозна работа и много сериозен успех да се пребориш за правата на толкова български граждани. Не всичко успяхме, но все пак нещо направихме. Моят род по майчина линия е от Габрово, един от доста известните и големи. Като журналист съм направил една от най-големите поредици за българска рок музика, написал съм поредица от поне 150 български поп и рок групи.
Едно от най-великите ми интервюта е с Лили Иванова – първото, след като се върна от Германия и то в нейния апартамент. Зададох й 40 въпроса, беше изключително интересно. Останахме си и след време приятели, показала е уважение към мен, но това беше доста атрактивно интервю, може би най-незабравимото. Когато говорим за музика, мой братовчед е един от най-известните цигулари в света – Васко Василев.
Винаги са ме питали защо не направя интервю с него и съм казвал, че за всеки журналист би било чест да говори с такава звезда. За мен обаче няма да е удобно да отида и да взема интервю от братовчед, след като цял свят го търси. Той е достатъчно известен, няма нужда аз да правя интервю с него, не звучи добре. На мен също са ми давали цигулка като малък, но не от всеки става Васко Василев.
Има си талант, един от най-известните музиканти в света е и любимец на публиката в цял свят. – В даден момент от кариерата Ви сте се занимавали и със спортна журналистиката. Какво си спомняте от този период и с какви хора Ви срещна работата? – Работил съм в седмичника „Жълт труд“ от 1992 до 1996 г.
и съм писал за шоу, музика и спорт заедно с известния спортен журналист Иво Димитров. Когато него го е нямало, аз съм му помагал много пъти да пишем на спортните страници на един от най-големите тогава седмичници в България. Това за мен винаги е било изключително интересно, още повече, че и аз съм се занимавал преди това със спорт, макар и на по-ниско ниво. Имам все пак трето място на републиканска студентска олимпиада по тенис на маса, бил съм състезател и съм играл още няколко спорта в Софийския университет.
Интересното за мен е, че с каквото и да тръгна да се занимавам, винаги съм искал да бъда на високо ниво и да бъда сред най-добрите в това, което правя. Завършил съм География в Софийския университет, като съм бил републикански студентски шампион през 1986 г. Тогавашният министър ни награди с двуседмична почивка на Приморско. Отивайки там, играх и на един международен турнир по тенис на маса, така че съчетавах хем почивката, хем любимия тогава спорт.
Това също е незабравим момент, който е останал в съзнанието му. Като журналист на няколко пъти ми се е налагало, по стечение на обстоятелствата, да пиша за баскетбол. Бях много близък приятел с тогавашния треньор на мъжкия национален отбор Петко Маринов и той ми помогна да направя интервюта с едни от най-известните тогава български баскетболисти – Георги Младенов, Любо Амиорков, покойния вече Спас Натов и поне още двама от тогавашния национален отбор. Много интересна ми беше срещата с големия баскетболист Георги Младенов – изключителен стрелец и човек, много силен характер.
Беше ми много интересно да направя интервю с него, защото по стечение на обстоятелствата го помня още от 15-16 годишна възраст. Техникумът, в който съм учил, беше на територията на учебното заведение, където е учил и той. Още тогава той се отличаваше на ученическите първенства. Едва ли не биеше сам всички други отбори, вкарваше им откъдето си поиска.
Бях направил и интервю с може би най-известния мениджър и ръководител в шахматната ни история Силвио Данаилов. Моето и неговото семейство са приятели и го познавам от съвсем малък, отраснали сме заедно. Знаех, че в един момент той ще направи нещо голямо. Знаете, че беше мениджър на световния шампион Веселин Топалов, президент на Българската федерация по шахмат, президент на Европейската федерация по шахмат, вицепрезидент на Световната федерация.
С него също направих едно огромно интервю на страницата на вестника, което беше интересно и важно за него. Той беше мениджър и на тогавашния световен шампион за юноши Веселин Топалов. Когато направих интервюто и с Веско, бях написал, че след време най-малкото ще бъде в тройката на световния шахмат, а той дори надмина това. През 2005 г.
стана заслужено световен шампион и по чудо не стана шампион на други две велики шахматни събития. Знаете за тоалетния скандал и т.н. или мача за световната титла тук с Вишванатан Ананд, който по чудо Веселин не спечели, за мен беше по-добрият.
Все пак България може да се гордее, че в един от любимите ми спортове е имала световни шампиони за мъже, жени, ветерани и т.н. Българската шахматна школа е на страшно високо ниво. Не искам да казвам силна дума, но сегашното младо поколение български шахматистки, освен че са най-красиви, са и сред най-добрите в света.
Пожелавам им, освен европейски шампионки, след време да станат и световни, защото те имат качества и имат възможности – и Нургюл, и другите покрай нея, имат огромни шансове да са в десетката на световния шахмат и се надявам след време те също да постигнат това, което направи Антоанета Стефанова преди години. Българската шахматна школа радва не само мен, а и цяла България. – Като говорим за шахмат, Вие самият играете в свободното си време и имате постижения, с които едва ли друг българин може да се похвали… – Играя шах на доста сериозно ниво, без да се хваля, но наистина е световно ниво и съм в дивизия Легенди.
За да стигнеш там, трябва да минеш седем нива, а стигнеш ли до нея, оставаш завинаги. Това са хора, които постигат определен победи. Всяка седмица се играе, а в последните 20 общо 14 пъти съм първи за седмицата в съответната дивизия, в която съм попаднал. В единия случай, за да стана първи, бях постигнал 3764 точки за седмицата, това се равняваше на 415-420 победи, средно по 59 на ден, като рейтингът ми е над 2000, което е страшно високо, още повече, че е постигнато от близо 50 000 партии, а всяка седмица да играете с такива шахматисти на това ниво по три минути е изключително тежко.
Другото интересно е, че съм играл в последните три години с хора от над 200 държави и поне 20 автономни области или такива острови, които се водят самостоятелни и са много екзотични. Всичко е документирано и записано в архив. Надали български спортист е играл в последните години с хора от толкова държави. Според мен 99% от българите дори не ги знаят като име.
Сред тях са Науру с 12 хиляди население, Тувалу, Тонга, Кюрасао, Кирибат – единствената държава в света, разположена във всички полукълба, там първи посрещат Нова година, разположена е на 18 острова и 14 атола в океана, като най-близката суша от нея е на 3000 км. Също в списъка са още Фиджи, Есватини, Антигуа и Барбуда, Сейнт Томе и Принсипи, Сейнт Лусия, Маршалови острови, Източен Тимор, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломонови острови. Имам над 5500 победи срещу американци, близо 1000 срещу руснаци, 3500-3600 са срещу индийци, над 2000 срещу филипинци и т.н.
Една от най-екзотичните ми партии беше, когато за първи път се паднах с човек от Ватикана и в първия момент си помислих дали играя с Папата или с някой от кардиналите. Скоро си видях статистиката – от 16 партии с хора от Ватикана, те са явно различни кардинали, имах 15 победи и 1 загуба. На мен винаги ми е било много интересно да играя с хора от футболни държави, където имам много добър коефициент победи-загуби. Срещу бразилци ми е над 90% победи, подобно е съотношението с шахматисти от Мексико.
Тези, които разбират от шахмат, знаят, че в тези къси контроли от три минути е изключително напрегнато. И като ви казах, че от 20 пъти в 14 съм бил победител, това означава, че средно на ден съм побеждавал над 25-30 човека. Играя в свободното време и най-вече събота и неделя. Доста е интензивно.
В деня, в който бях направил 90 победи, бях играл над 13 часа, все пак има загуби и равенства също. 4000 хода са играни за един ден, всеки може да си направи сметката за какво става въпрос наистина. За три минути играя и всичко след това записвам с кой съм играл от коя държава и после си го вкарвам в някаква статистика, за да мога да го кажа и покажа. Почти всяка седмица вече ме карат в българския национален отбор в този сайт chess.
com да играем с различни държави и може би скоро ще приема тяхната покана да играем срещу силни играчи от други държави. Явно са ми видели рейтинга, все пак имам и победи на над 200 български играчи. Тук всичко може да се докаже, защото има сериозен архив. За мен е удоволствие да играя със силни шахматисти, дори и да падам, защото десетки пъти съм се учил от грешките.
Имал съм загуби и с една десета от секундата в спечелена позиция. Човек не трябва да губи желание, търпение и да не се предава. Ще стана на 63, научил съм се, че човек трябва да се учи от грешките си и винаги да има воля за победа. Не го правя, за да се хваля, но имам приятели, които са треньори в шахматния клуб ЦСКА, идвали са да играят мои партии и много се радваме да коментираме заедно някои от партиите.
Най-добрите партии си ги записвам и на ръка и на някои от тях самият компютър, който след това вади оценка, показва реалния рейтинг, на който си направил цялата партия и на някои от партиите самото ЕЛО, което е показвало, е 2400, а на две – 2600. Това е реален рейтинг на много сериозен гросмайстор, не казвам силна дума, но това показва. На определени партии съм играл изключително силно. Очаквайте и втората част от интервюто с Валентин Хетимов, в която той говори за работата си в Бюрото по труда, Европейското първенство по футбол и предстоящите Олимпийски игри.
