Григор Димитров дойде на Олимпийските игри, видя Рио и загуби. Важното е, че почетният гражданин спази един от принципите на барон Пиер дьо Кубертен, а именно: „по-важно е да се участва“.Никой не би могъл да се сърди на спортист №1 на България за 2014 година, че отпадна от тенисист, намиращ се на 20 места преди него в ранглистата. Но някак си няма как да бъде оправдана бездушната му игра и липсата на каквато и да е воля за победа, за промяна на статуквото на корта, за прелом.
Самият Чилич се учуди, че е спечелил толкова лесно. А това, че не е пожелал да каже и дума след мача пред акредитираните български журналисти в микс зоната говори за липса на професионализъм и уважение, както и за възпитание, което не бих могъл да нарека „перфектно“.Олимпийският принцип за участието е важал, когато още се е говорело за „чисти игри“, в които участват единствето аматьори. От навлизането на комерсиализацията сред петте преплетени кръга всяко участие на Игри си има цена и в сила е другият принцип: „по-бързо, по-високо, по-силно“.
Той се осребрява като сума за подготовка и като чекове от държавни институции, федерации и спонсори.Логично е да се търсят резултати, защото олимпийските успехи хвърлят в еуфория цели нации. Хубаво е да се припомни, че Димитров получаваше по 100 000 лева годишно точно за олимпийска подготовка. Сумата може да изглежда малка на фона на наградните фондове в турнирите на АТР и Големия шлем, но за България е колосална и, доколкото съм запознат, максималната, отпускана от държавата на спортист.
А и първата ни ракета и неговият екип не са се отказали от парите. 400 000 лева за 5 спечелени гейма срещу Чилич. Това е равносметката. Плюс отказани участия за националния отбор за Купа „Дейвис“ от момента, в който покри критериите на ITF за участие в Рио де Жанейро.
„В разговор с мениджъра му, баща му и федерацията по тенис ми беше подсказано, че те се надяват да получат тези средства“, отговори министър Мариана Георгиева през 2014 година на въпроса за парите на Григор за олимпийска подготовка.Но знаем приказката за това кой е с ментални отклонения и кой яде зелника. Ясно е, че трябва да се променят критериите и топспортистите ни да разберат, че имат и задължения, а не само правата да получават пари за успехите си. Че вземаш транша, но примерно трябва два пъти в годината да се срещаш с медиите, да даваш открити уроци за деца, да участваш в благотворителни кампании.
Плюс добре резултати естествено.Жалко е, че Димитров пропиля шанса да има „свои“ Олимпийски игри. Преди 4 години, в Лондон, влезе с „уайлд кард“ в последния момент като млад талант и никой не очакваше чудеса от него. В Токио през 2020 е малко вероятно да бъде все още в елита, защото следващата след него генерация настъпва и иска своя дял от успехите.
