След вихрен ден на завръщане в тениса, очите на Григор Димитров блестят. Това трябваше да е сезонът, в който бившият номер 8 в света, който започна участието си в Роджърс Къп като номер 48 в света, трябваше да преоткрие играта и ударите си.Вместо това единственият удар, който откри бе онзи, с който разбива ракети във финала в Истанбул. С други думи, завърза още повече ситуацията си.
Сега това изглежда ако не далеч, то поне различно. За няколко часа 25-годишният българин за малко не бе отстранен от японски квалификант, но направи изненадващо въздушно шоу с партньора си на двойки Стан Вавринка.Да преминеш първия кръг на турнир, който не е от Големия шлем, не би трябвало да носи кой знае какво облекчение. Но за Димитров чувството е точно това, не на последно място заради начина, по който го направи – да пречупи волевия Юичи Сугита, който беше на три точки от спечелване на тайбрека във втория сет.
След половин час почивка Димитров се появи отново на корта и започна да прави шоу за шепата зрители, увиваше тялото си, скачаше около мрежата, играеше по инстинкт, а след това имитираше соло китарист с китарата си, запращайки топката където си поиска. „Епично“, определи самият той.„Такива мачове трябва да играя сега. От това имам нужда.
Работих много дори, когато имах слаби резултати“, коментира българинът. Очакванията винаги са му тежали, особено с прякора Бейби Фед“, лепнат му от момента, в който се появи на голямата сцена.„Беше ми бреме – цял живот с това нещо с Роджър, да ме сравняват постоянно. Започна още като бях юноша.
Не ми помогна. Никак. Трябваше да се справям с това през цялата си кариера. Благодаря на Бога,но това вече зад гърба ми“, казва Григор.
Той вече се бунтува срещу сравненията.„В един момент от живота си трябва да си кажеш: „Какво искам да направя? Как искам да ме запомнят? Какво ще е наследството от мен?
Какво е важно за мен? Този тип разговори водех със себе си напоследък. Много е рудно да се гледаш в огледалото. Не можеш да скриеш нищо.
Мисля си, за себе си, добре, имаше много неща, които можех да си кажа. И да приема“, казва още българинът.За разлика от няколко свои набори, които не виждат смисъл да участват в турнири, които не им носят точки, Димитров вижда в това начин да намери своя ритъм, ако не и успехите си. Може би най-важното е, че се опитва да преоткрие как да се забавлява на корта.
Затова гледа с надежда и към Олимпийските игри в Рио. „В Лондон дори не успях да стигна до олимпийското село. Сега ще остана там. Толкова съм развълнуван“, завършва Григор.
Да, блясъкът в очите се върна. В очите на един нов човек.
