Григор Димитров отново отпадна във втори кръг, този път след 4:6, 4:6 от Даниел Еванс във Вашингтон. Какво се случи с българина? Този въпрос си задават всички в тура – от анализатори и критици до фенове.Пол Мур от tennismash.
com се опита да отговори.Пропадането е сложно, когато е постоянно. Кога Григор Димитров удари дъното? Трудно е да се отговори с точност.
Всеки път, когато се появи, той пада все по-надолу и някак успява да намери ново дъно.Поредният пример е от тази нощ, когато българинът загуби при първата си поява на корта във Вашингтон от номер 82 в света Дан Еванс. Еванс дори не попадна в състава на Великобритания за Купа Дейвис въпреки отсъствието на Анди Мъри. Това не му попречи да унижи Димитров с 6:4, 6:4.
Но не загубата е това, което изненадва. По-скоро изненадващ е фактът, че такова поражение вече НЕ Е ИЗНЕНАДА.А преди 18 месеца всичко за българина изглеждаше много по-различно. Той тъкмо беше победил Анди Мъри по пътя си към полуфиналите на Уимбълдън през 2014 г.
След това световният номер 8 бе провъзгласен за бъдещето на мъжкия тенис. Спечели си куп сравнения с Роджър Федерер, бе наречен „Бейби Фед“. Неговият хъс запали хиляди фенове по трибуните и пред телевизорите. Спечели ги и с момчешкото си излъчване, добрия външен вид и личността си.
А дори не говорим за връзката му с Мария Шарапова, която му спечели и дълга връзка с „Найк“.Бъдещето изглеждаше бляскаво.Но ако 2014 беше годината на избухването, 2015 трябваше да е годината, в която Григор да се настани в Топ 5 и да продължи да работи за изкачването си до върха.Но се появиха буреносните облаци.
Димитров изглеждаше солидно, макар и не зрелищно, в първата половина на сезона. И когато всички насочиха взора си към европейското лято, а и имаше точки за защитаване, колата му започна да излиза от пътя. Загубата от Джак Сок в първи кръг на „Ролан Гарос“ бе последвана от отпадане в трети кръг в Куинс, където защитаваше титла, а след това – и неуспех на същата фаза на Уимбълдън.Със сриването му в ранглистата, резултатите продължиха да отсъстват.
Димитров се освободи от „две котви“ в кариерата си. Първо се раздели с треньора си – големият поддръжник на дисциплината Роджър Рашийд. След това слуховете стигнаха до небесата и той призна, че вече не е със „сериозната“ си приятелка Мария Шарапова.Тогава започна истинската мъка.
Димитров завърши 2015 г. като номер 2015 г. Но до момента 2016 не показва някакво подобрение. Все пак тази година имаше и някакви безспорни постижения, включително трисетова победа над Анди Мъри в Маями.
Но тези поводи за радост са редки и отдалечени един от друг. Годината по-скоро се характеризира със загуби от тенисисти, които по принцип би трябвало да побеждава. Като Раджийв Рам, 89-ти в света, който го отстрани в Делрей Бийч, Диего Шварцман (87), от който загуби на финала в Истанбул, винаги опасният, но върнал се след почти отказване и куп травми Дел Потро (228) в Щутгарт, ветеранът Янко Типсаревич (553) в Куинс.Представянето му в турнирите от Големия шлем също не предвещава изход от кризата – трети кръг в Австралия и Уимбълдън, първи кръг на „Ролан Гарос“.
След загубата си в Париж Димитров разкри, че се страхува, че няма самочувствие на корта. Призна, също така, че раздялата му с Шарапова е довела до спад във формата му.Но рядко говори за раздялата си с Рашийд. Именно разделянето с този тартор на дисциплината вероятно е в основата на проблема и липсата на оптимизъм.
Попитан за това Димитров казва: „Става дума за работа и аз и екипът ми работихме. Има много компоненти, които просто не си пасваха“.Но вероятно именно упоритата работа не е в картинката в момента. Онзи здрав труд, който Рашийд го караше да полага и който виждаше Шарапова да полага ежедневно.
Ден след ден. А този труд идва от вътрешния глад за успехи и напредък, който се носи от всеки професионалист.Дали Григор Димитров иска да работи здраво? Това е въпрос, чиито отговор знае само той.
Както изглежда в момента – той печели добри пари и води добър живот. Може да продължи по този начин с години и да се оттегли доста приятно.Но ако иска нещо повече – ще трябва да се потруди. Ще е трудно.
Ще му е нужен фокус. Но най-вече – ще трябва непоколебимо да промени курса и поведението си. И мотивировката си. Онази мотивировка, която седмица след седмица виждаме от Новак, Анди, Рдожър, Рафа… играчите, които може да настигне, защото има таланта.
Ако може да се събере, да направи всичко това заедно, Димитров има способностите, качествата и най-важното, предвид че е на 25 години, времето да бъде запомнен като един от най-големите в тениса.
