БИВШИЯТ ГИМНАСТИК, КОЙТО ПРЕКРАТЯВА ХЕГЕМОНИЯТА НА 10-КРАТНИЯ НИ ШАМПИОН НИКОЛАЙ ЧУПАРОВ-Първият тенисист, който сам на корта тренира сервиси. Цолето притежава общо 6 шампионски титли, но се състезава само до …29- годишна възрастТочно в деня, в който България започва своята среща за Купа „Дейвис“ с Казахстан, достолепните 82 години навършва един от последните доайени на родния тенис ЦВЕТАН ЦОЛОВ. Именно Цолето, както го наричат неговите близки и познати, сложи край през 1965 г.
на хегемонията на десеткратния ни шампион поединично Николай Чупаров.Има случаи в световната спортна история, когато даден спорт поради една или друга причина губи свой талант. Привлечен или просто преминал към друг спорт, този състезател разгръща в него още повече своя потенциал и се изявява още по-силно. В тениса така става например с големия румънски тенисист от 60-те и 70-те години на миналия век Йон Цириак, по-късно известен спортен мениджър, а сега и крупен бизнесмен.
Поради загубен бас, вече 20-годишен захвърля хокейния стик и хваща здраво ракетата. Сериозна травма изважда също от ледената пързалка чехословашкия хокеист Иржи Парма, за да стане един от най-добрите чехословашки тенисисти. По-късно изявен треньор, именно Парма подготвя за върховете на световния тенис легендата Мартина Навратилова. През 1961 г.
той помагаше при подготовката и на нашите елитни ракети за Универсиада- 1961 в София.В България подобен случай е Цветан Цолов, роден на 16 септември1941 г. в София. Надежден гимнастик, дори столичен шампион за юноши III разряд, Цветан Цолов пада лошо от успоредката по гръб.
Разбира, че за него това е краят на гимнастическия подиум. За щастие в гимназията попада в един клас с Иван Шавкулов /Шафа/, вече републикански шампион по тенис за юноши, играещ стилово и атакуващо. Скоро в същото 34-о училище /сега Руската гимназия „А.С.
Пушкин“ на ул. „Цар Шишман“/ „цъфва“ и Цъфа /Стефан Цветков- старши/. Той е най-добрият приятел /и до ден-днешен/ на Цолето още от махалата – квартал „Цар Иван Асен Втори“, развъдника на тенисисти в столицата най-вече поради непосредствената му близост с Борисовата градина и кортовете в нея. Това трио от съученици и връстници, родени през 1941 г.
, диктува не само юношеския тенис в България, но възражда и нападателния стил на игра с чести излизания на мрежата, позабравен през продължилата две десетилетия ера на „рицарите от основната линия“ – Александър Димитров (Герман) и Николай Чупаров /Чупето/.Най-ярък представител на този модерен навремето и несъмнено най-красив атакуващ стил на игра става именно Цветан Цолов. Двамата с Цъфа така се запалват по тениса, че понякога дори се преструват на болни, изкрънкват от училищната лекарка медицин-ска бележка за три дни. И после „мнимите болни“ три дни се скъсват да удрят топката на кортовете на ДФС „Червено знаме“ /сега „Спортна София“/ или на ДФС „Спартак“ /сега ТК „Левски-София“/.
Меракът скоро дава плодове. Стефан Цветков става юношески вицешампион на сингъл, първенец на двойки и смесени двойки. Въпреки късния си старт в тениса, Цолето пък се окичва през 1959 г. дори с шампионската титла поединично при юношите, детронирайки дотогавашния „номер едно“ Иван Шавкулов /Шафа/.
Развил в гимнастиката много здрав раменен пояс, Цветан Цолов съзнава, че неговата „ахилесова пета“ за големия спорт са по-слабите крака. Затова много често можеше да бъде видян в ранни зори да бяга по алеите на Борисовата градина, „нахлузил /по негови думи/ анцуга направо върху пижамата“. Той е първият български тенисист от по-новото време /преди години това са правели Асен Цанков, Васил Младжов и Никола Рясков/, който обръща специално внимание върху началния удар като основен елемент в играта.„Особено ми повлия „Универсиада-1961″ в София – споделя Цветан Цолов.
– Видях „на живо“ как Боро Йованович, най-силният тогава югославски тенисист, като сервира, подскача и удря топката във въздуха. Той имаше горе-долу моята физика – плещест, здрав, но невисок на ръст. Започнах да си мисля, щом този вече утвърден и на световния корт играч подскача, значи става по-висок и съответно сервисът му – по-силен. Започнах и аз да бия сервис с подскок.
„Лентата пък на моите детски спомени ме връща също към ранните 60-години на ХХ век. Цолето излиза сам на корт №4 в горната клетка на БСФС (сега отново Софийски тенис клуб), стиснал в едната си ръка ракетата, а с другата грабнал кошче с топки. Поставя по една синьо-жълта картонена кутия «Треторн» /тогава топките бяха в картонени кутии, а не в метални под налягане/ в двата ъгъла на «те-то» и започва да бие сервиси и цели кутите. И така винаги повече от час.
Ние, децата го наблюдавахме с любопитство. Зад телената ограда се чуваха обаче и гласове на по-възрастните: „Цолето да не е пощурял?! Какво прави?Тръгнал сам да бие сервиси?!
Защо?“ Тези реакции показват и равнището на мислене в родния тенис, за да може тренирането на основен игрови елемент, като сервиса, да поражда такова учудване.Упоритият широкоплещест младеж обаче превърна сервиса в свое основно оръжие. Към мощния за времето на дървените ракети и доста точен начален удар, той прибави дълбок и добре пласиран в ъглите форхенд, остър удар над глава /смаш или смач/ и прилични волета.
С този арсенал на нападателния стил пътят към успеха и в мъжкия тенис вече е открит. Първите титли на Цветан Цолов идват на двойки – смесени (1962 и 1963 г.) с Юлия Берберян (майката и треньорка на трите сестри Малееви) и мъже двойки (1964-1965 г.) с неразделния си приятел и съотборник от „Спартак“ (София) Стефан Цветков-старши.
След два неуспешни опита на финала поединично, през 1965 г. бившият гимнастик успява да прескочи и „Рубикона“ Николай Чупаров, рекордьора ни по шампионски титли (10!) на „сингъл“. Хегемонията на Чупето, големия тактик и надарен с невероятен усет към топката, е прекратена.
„Намерил му вече цаката“, на следващата 1966-а Цветан Цолов по-леко преодолява Чупаров и за втори пореден път се изкачва на най-високото стъпало на стълбичката на победителите. Така той се записва в летописа на българския тенис с общо шест шампионски титли – 2 на „сингъл“ и 4 в каретата .„За титлата си на «сингъл» – спомня си сега с усмивка Цолето – получих и парична награда от… 25 лева.
От тях обаче ми удържаха и ергенски данък. Наистина и в световния тенис премиите тогава бяха далеч-далеч по- малки и несравними със сегашните, но чак пък …25 лева?!»Съвсем естествено майсторът на спорта Цветан Цолов е включен още през 1963 г.
в националния отбор на България. За съжаление той не можа да участва в най-голямото и авторитетно навремето състезание за Купа „Дейвис“ Вероятно заради тежката ни загуба с 0:5 от Франция при първото ни участие през 1964 г. в Дижон, през най-силните години на Цолето в тениса – 1965 и 1966 г., България не заявява участие в Купа „Дейвис“.
Има твърдения, че през една от тези години е трябвало да играем срещу расистката тогава ЮАР – нещо невъзможно за социалистическа страна. Когато през 1967 г. приемаме в София Португалия, той вече е отстъпил своята шампионска титла на по-младия Кирил Яшмаков и съответно Кирчо е титуляр в отбора.Иначе Цолето играе на „Универсиада-1961″ в София и на пет Балканиади през периода 1963 – 1968 г.
Балканиадите тогава бяха много силни състезания с всички звезди на балканските страни и утвърдени имена, като Боро Йованович и Никола Пилич (СФРЮ), Йон Цириак и Илие Настасе (Румъния), гърка Никос Калугеропулос , които бяха в елита на Европа и света, и др. При тази голяма конкуренция най-доброто ни класиране с участието на Цолов е в Истанбул през 1964 г. Тогава България (в отбора са Н. Чупаров, Рангел Рангелов, Ст.
Цветков и Цв. Цолов) заема второто място след Румъния.За съжаление мс Цветан Цолов прекратява още през 1970 г. активната си състе-зателна дейност.
Рано, дори „обидно рано“ за днешните времена в тениса, едва на 29 години. Просто естеството на неговата работа не му позволява да тренира вече достатъчно редовно и интензивно, а както сам казва, е нямал вече и тази стръв за победа.Участва само в отборни първенства, за да подпомага своя „Левски – Спартак“.И сега, на тази достолепна възраст той си спомня обаче с умиление и благодарност за своите треньори: Виргиния (Джина) Пиперова, Милчо Михайлов, Владимир Романски, Александър Димитров (Герман), обградили с родителско внимание и грижи и десетки други български тенисисти.
Днес тенисистът, сложил край на доминацията на рекордьора /с 10 шампионски титли на сингъл/ Николай Чупаров, предпочита пред София тишината и уюта на китно балканско селце, недалеч от големия язовир Огоста. Там той и съпругата му водят спокоен живот на здрави пенсионери, ходи на риболов, отглежда домати и чушки. Вероятно близостта до природата и естествено генът са допринесли, но Цветан Цолов изглежда отлично за своите вече 82 години. Е, наболяват го често краката, но кой ли бивш голям спортист няма болежки.
Не е загубил обаче спортния си вид и стойка, умът му е бистър, а гласът – бодър, младежки.За мноооого години, драги Цоле! Бъди ни жив, здрав и все така бодър!Борислав КОСТУРКОВ
