Тенисът беше техният живот…

19 юни, 2023
115 преглеждания

 

Тенисът беше техният живот…

Тенисът беше техният живот…

Тенисът беше техният живот…

– Среща в ТК „Левски-София“ на герои от Алманаха „Тенис през три века“ и техни потомци. За силата и значението на обществения актив и екипната работа за прогреса в един тенис клуб Вълнуващи срещи, за някои дори след десетки години, интересни спомени, прегръдки, смях , но и сълзи от радост. Такава бе атмосферата в Тенис клуб „Левски- София“ по време на т.нар.

среща на героите от Алманаха „Тенис през три века“.Организирана от Управителните съвети на Българската федерация по тенис и на ТК „Левски-София“, тя имаше за свой фокус славната вече 112 – годишна история на този клуб, шампионите, треньорите, деятелите, донесли неговите успехи.Представянето на първия по рода си Алманах – своеобразната Библия на тениса у нас , бе само поводът за тази проява. Нейната основна цел бе да даде думата на герои от страниците на Алманаха или техни наследници, те да споделят свои оценки за настоящето и виждания за бъдещето на любимия ни спорт.

ЧАСТ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СРЕЩАТА В ТК „ЛЕВСКИ-СОФИЯ“На срещата присъства председателят на ТК „Левски-София“ инж Илиян Терзиев, който е начело и на Камарата на строителите в България. Откривайки форума, почетният председател на клуба Явор Цаков изтъкна, че „прародителят“ на ТК „Левски“ – Български спортен клуб /БСК/ от 1911 г. е по- стар дори от основания през 1914 г. футболен клуб, носещ името на Апостола.

Ние винаги сме се стремели, добави той, да пазим атмосферата, духа, които са царели тук при нашите достойни предшественици.Прегръдка след десетилетия. Отляво на дясно: Коста Денчев, Надежда Теодорова в гръб и Дора Р. Рангелова, в дъното Николай ДрагиевПредставяйки авторите и редакторите на Алманаха: Борислав Костурков, Николай Миразчийски, Ани Дончева /тя бе възпрепятствана да участва в срещата/ и Николай Драгиев, отговорният редактор на това мащабно издание, известният и с голям опит журналист Николай Кръстев сподели: „Работил съм върху редица монографии за различни спортове и други книги, но такова пространно и задълбочено изследване на някой друг отделен спорт досега не е правено, не е излизало !

„Борислав Костурков прави кратък преглед на славния летопис на ТК „Левски“ и прародителите на клуба. Отляво е Николай Миразчийски, а отдясно Николай ДрагиевБорислав Костурков подчерта защо именно ТК „Левски-София“ е може би най- подходящото място за подобна среща на героите от Алманаха. Клубът е „пионер“, първи в много аспекти на родния тенис. Той е първият чисто български, основан от българи, тенис клуб в страната.

В него е направен първият опит за асфалтови кортове, изграждат се първите червени кортове през 1934 г., на които се организира и първият международен шампионат на България. Участват най-силните ракети от 7 европейски страни – най-мащабната спортна проява у нас до 1944 г. Тук по инициатива на БСК се играе и първата у нас международна отборна тенис среща още през 1927 г.

Клубът организира през 1925 г. и първото ни държавно лично първенство, първото юношеско първенство /1935 г./. Първият балкански турнир у нас, само за мъже, е финансиран и проведен през септември 1933 г.

също отБългарския тенис клуб, новото вече име на БСК. Първото дружество с нестопанска цел в спорта у нас по идея още от 1985 г. на заслужилия треньор змс Рангел Рангелов, което да стопанисва само базата си, е именно техният наследник ТК „Левски-Спартак“. Припомняйки, в краткия си преглед на богатия летопис на БСК/БТК , че той е най-силният организационно и финансово клуб в довоенна България /9 червени корта и 400 членове/, Б.

Костурков направи образно сравнение: „Ако Софийският тенис клуб /известен и като кортовете на БСФС/ е люлката на тениса в България, то БСК/БТК е несъмнено неговото сърце“.Николай Миразчийски и Иван Драгиев също споделиха свои впечатления от работата си по Алманаха и от личности, с които са се срещали по този повод.Потомци на многократните ни шампиони в тениса и ските от 30-те и 40-те години Асен Цанков и Марта Калчева, състезавали се именно от БСК/БТК, актрисата и режисьорка Емилия Цанкова / тя беше със своята внучка Ема, също тенисистка/ и инж. Миряна Калчева разказаха ярки спомени за именитите си роднини.

Особено емоционално прозвучаха словата на мс Надежда Теодорова, самата в националния ни отбор- жени през 60-те години и № 4 в ранглистата, за нейния баща, Иван Теодоров, първия ни официален държавен шампион от 1925 г.,за треньора й в тогавашния ДФС „Спартак“, Милчо Михайлов и духа в клуба. Надето, която от пет десетилетия живее във Виена, изтъкна че нейният елитен тенис клуб там – WAC, също е издал Алманах за своята над 100-годишна история. Макар и богато спонсориран, той отстъпвал решително по съдържание, качество и стил на българския „Тенис през три века“.

Както винаги искрен и силно разчувстван, „гостът“ на проявата доц. д-р Коста Денчев, „емблема“ на варненския тенис, върна лентата назад към своите преживявания и впечатления още от детска до зряла възраст от Асен Цанков, Милчо Михайлов и Рангел Рангелов. Силата и значението на обществения актив и на екипната работа, за прогреса на един тенис клуб бе в центъра на изказването на Димитър Войнов, треньор в „Левски- Спартак“, а след това 28 години изпълнителен директор на същия клуб, вече под името „Левски-София“. Водещи състезателки при девойките и жените в същия клуб, а по-късно и амбициозни треньорки, доц.

д-р Цветанка Георгиева – Захариева и мс Дора Р. Рангелова – Николова акцентираха върху необходимостта отново да се централизира подготовката на младите тенисисти, да се набляга и върху общофизическата им подготовка, състезателите да чувстват личните грижи на своите треньори, както те са чувствали отношението на незабравимите им Владимир Томов и Рангел /Реньо/ Рангелов. Липсва сега екипната работа, няма го сега този дух в българските клубове, бе тяхното заключение. „Когато моят син Сашко беше малко момченце –сподели шеговито Дора- и го водех на тези кортове, той ме питаше: „Мамо, към къщата на дядо ли отиваме?

“ Толкова отдаден на тениса и клуба е бил нейният баща Реньо Рангелов, че внучето му мислело, че той живее там…Интересни спомени разказва Надежда Теодорова. Отляво на нея крайната всдясно е Корнелия Божанова, звезда в българското игрално кино от началото на 60-те години, Емилия Цанкова и нейната внучка Ема,. Отдясно на Н.

Теодорова са Коста Денчев, Димитър Войнов и Михаил Кънев в дънотоРожбата на пазарджишката тенис школа /Борислав Стефанов, Николай Иванчев/ и пръв държавен първенец /1992 г./ при мъжете от този град Михаил Кънев е вече три десетилетия в ТК „Левски-София“, привлечен от Димитър Войнов. Мишо разказа колко топло е бил приет в този клуб, едва 17-годишен, първо като състезател, постига най-големите си успехи именно тук, а след това работи и като треньор. Занимавал се е особено активно с по-малкия си брат Йордан Кънев, с когото сега са успешен треньорски тандем в „Левски“, довежда и Мария Пенкова до три последователни шампионски титли при жените в периода 2004-2006 г.

Посрещната възторжено от всички, заключителния акорд на вълнуващата вечер постави именитият „гост“ на срещата /не е играла в „Левски-Спартак“ / змс Мария Чакърова – 9-кратна шампионка поединично рекордьорка при дамите с нейните общо 28 титли в трите дисциплини и с много международни победи, с думите : „Тенисът е …моят живот!“.Накрая тези, които все още не притежаваха Алманаха, се сдобиха не само с него, но и с автографи и посвещения от негови автори и редактори.

На чаша вино после разговорите и спомените на стари приятели като че ли не искаха да имат край, въпреки вече късния час.Видимо щастлива е легендата на дамския ни тенис Мария Чакърова /в средата/, а също и Христинка Сотирова – Братанова , сред колегите им от тенис кортаВпрочем тези тенис клубове и приятели на тениса, които нямат Алманаха „Тенис през три века“, все още могат да се сдобият с луксозното му издание в твърди корици /близо 480 страници с над 650 снимки и илюстрации/ срещу скромната сума от 30 лв. Начините са два: или на място, в Българския национален център БНТЦ /бившата Студентска тенис база/ в Борисовата градина, в „Администрация“ на БНТЦ от Гергана Николова, всеки работен ден от 9.00 до 16.

00 ч. или с поръчка от София и страната по телефона – 0887 500 540, мейл – bntccenter@gmail.com. Тогава книгата ще ви бъде изпратена чрез куриер по «Еконт» или «Спийди».

Автор: Борислав КОСТУРКОВСнимки: Николай Варадинов

Menu Title