Петък сутрин, Ню Йорк. Много от неговите приятели се състезават на другия край на света – на Откритото първенство на Австралия, но Марио Анчич се бори на друг корт – Уол Стрийт.Той е бивш номер 7 в света, който става звезда в родината си едва на 18 години, след като побеждава Роджър Федерер в дебюта си на Уимбълдън. Шесткратният победител в турнири от Големия шлем Борис Бекер казва за него: „Бъдещето на тениса?
Неговото име е Марио Анчич“.Пет години след това поредица контузии и опасна болест водят до оттеглянето му от тениса. Той облича костюма и се превръща в обещаващ инвестиционен банкер в банка „Креди Сюи“. Самият Анчич обяснява: „Животът ми се преобърна напълно.
Плюех кръв по време на тренировки. Имах проблеми със сърцето. Борех се, оцелявах. Имунната ми система бе напълно разбита.
Играеш пет сета на Откритото на Австралия и след това се чувстваш все едно трябва да не ставаш от леглото една година. Правех безброй тестове, играех въпреки изтощението.“ През 2007 г. произнасят диагнозата му – мононуклеоза.
Това води до куп болезнени изживявания, треска, аномалии в щитовидната жлеза, сърдечни проблеми.„Няколко месеца играх крайно болен, вместо да лежа и да почивам. Плюех кръв по време на тренировки. После откриха какво е.
Имаше един куп неща, които се бяха объркали – щитовидната ми жлеза, сърцето. Мононуклеозата се оказа, че не е най-големият проблем. Имунната ми система беше тотално разбита. Това беше началото на края“, спомня си хърватинът.
Мононуклеозата е голям проблем за много тенисисти. Сред страдащите са Петра Квитова, Робин Сьодерлинг, който избра да се откаже миналата година.Животът на Анчич се оказал в опасност. „Имах толкова много проблеми със сърцето, че се опитвах буквално да оцелея“, спомня си той.
Но въпреки здравословните си проблеми намира в себе си волята да продължи. Завръща се през 2008 г. и стига до четвърфиналите на Уимбълдън, като по пътя си преминава през номер 5 в схемата Давид Ферер и 22-рия поставен Фернандо Вердаско. Този път Роджър Федерер се оказва твърде силен и Анчич отпада.
След още две години в Тура мононуклеозата се връща. Нужна му е и операция на гърба. Анчич взима трудното, но най-необходимо решение – да се оттегли. „Това беше един от най-трудните дни в живота ми.
Имам чувството че живея два различни живота. Гледам приятелите ми на корта, а едновременно с това работя в една от топ-инвестиционните банки на Уол Стрийт.“След отказването си избира правото. Завършва университета в Сплит, след това записва право в университета Колумбия в Ню Йорк.
Малцина от колегите му на студентските банки знаят, че седят редом до олимпийски медалист и бивш Топ 10 тенисист. „Харесваше ми. Даже организирах Новак Джокович да дойде в университета и да говори пред 1000 студенти за спорта и бизнеса, за решенията, които взима като лидер в спорта.“Хърватинът дори помогнал на Ноле в подготовката му за финала във Флашинг Медоуз: „Загрявах го.
В момента най-голямата слабост на Новак е самия той. Той печели страшно много точки, може би има най-добрия ретур, поставя под напрежение всеки, невероятен защитник е, има много добър сервис, играе добре на всички настилки. Човече, това трябва да е кошмар да играеш срещу него. Психологически Новак е на друго ниво!
Голямата му слабост е самият Новак.“В кариерата си хърватинът със страшния сервис достига до номер 7 в световната ранглиста на 10 юли, 2006 г. Шампион е с отбора на Хърватия за Купа „Дейвис“ през 2005 г., играл е полуфинал на Уимбълдън през 2004 и четвъртфинал на „Ролан Гарос“ през 2006 г.
Има и бронзов медал от Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и три турнирни титли.Успехът за Купа „Дейвис“ остава най-големият му успех. През 2005 г.
„шахматистите“ побеждават във финала Словакия. „Това беше сбъдната мечта, защото през 1996 г. бях от подавачите а топките в мачовете за купа „Дейвис“. Целта ми беше да попадна в отбора един ден.
“ Не само постига мечтата си, но и вдига купата заедно с треньора на Роджър Федерер Иван Любичич.„Иван имаше страхотен успех като треньор на Милош Раонич. Мисля, че помага и на Федерер. Те са много добри приятели.
Това, което Роджър прави в тениса е невероятно. Сигурен съм, че ще спечели още някоя титла от Шлема. Той го носи в себе си!“, завършва Анчич.
