Катрина Адамс, която е президент на Американската тенис асоциация и вицепрезидент на Световната федерация в този спорт (ITF), бе на посещение в България по покана на президента на БФТ и нейн колега от борда на ITF – Стефан Цветков. Адамс е един от факторите в световния тенис. Тя е минала през всички етапи на развитие – състезател, треньор, ръководител. Има 20 титли от турнири на женската асоциация – WTA и 7 от ITF.
Ето какво каза Адамс в интервю за сайта на БФ Тенис. – Г-жо Адамс, много ми е приятно, че сте в нашата страна. Каква е причината да сте в България? За първи път ли сте тук?
– Първо, благодаря! Да, за първи път съм тук и вероятно няма да е за последен. Бях поканена от президента на българската тенис федерация – Стефан Цветков. Бяхме заедно на събрание на Международната тенис федерация (ITF) и се заговорихме за голф.
Споделих,че има места в Европа, които още не съм посетила и той каза: Защо не дойдете до България? Ще ви заведа до „Тракийски скали“.- Забавлявате ли се тук, играейки на едно от най-красивите игрища за голф в света?- Наистина е невероятно.
Играла съм голф на много игрища по света, но това е едно от най-красивите. Много е успокояващо, има красиви скали и хората са страхотни. Така че, релаксирам и се забавлявам.- Какво знаете за България и българския тенис?
– Аз имам доста опит с българския тенис. Докато се състезавах професионално от 88-ма до 99-та година имах изключителната привилегия и чест да играя и срещу трите сестри Малееви – Мануела, Катя и Магдалена. Една от най-добрите ви състезателки в момента – Пиронкова, също играе много добре. Тя играе впечатляващо на “Уимбълдън”.
Лично аз й симпатизирам много и очаквам отново да спечели някои турнир от женската тенис верига WTA.- А какво ще кажете за Григор Димитров?- Разбира се, Григор Димитров! Аз съм тенисистка, така че говоря първо за жените, но Григор е изключително талантлив.
Има прякор БейбиФед, защото стилът му на игра прилича на стила на Федерер като млад. Имаше труден период, но мисля че ще успее да обърне късмета в своя полза. Добър е на трева. Има доста млади играчи, които се опитват да изгреят от държави като България.
– Тенисът става все по-популярен в България през последните години. Кой аспект от развитието на младите играчи е по-важен – физиката или техниката? Кое е по-трудно да се развие, когато играчите излязат от тинейджърска възраст?- Според мен трябва да се започне с характера.
Този спорт е чудесен за изграждане на характер, учи младите да са любезни и спортсмени. Това е нещо, което ще го запазят в живота си и занапред. Всичко е почтеност и честност. След като се развият личностните качества, е важно един играч да може да се справи физически с интензивните тренировки, нужни за да стане добър играч.
Но, за да се постигне това, трябва да имаш умствената нагласа да даваш всичко от себе си, въпреки физическите си недостатъци. Ние винаги казваме, че след като станеш играч на високо ниво, деветдесет процента е психическа нагласа и десет процента физика. Когато тренираш правилно, развиваш физическата част на играта. Например всеки може да удари перфектен форхенд, но важното е да използваш всичките си качества в правилния момент.
– Как започна вашият тенис живот? Кога Ви завладя и кога за пръв път хванахте ракета?- Влюбих се в тениса, когато бях на 6. Имах късмета да се запозная с тениса от двамата ми по-големи братя.
В клуба, в който бяхме само момичета имаше лятна програма с различни спортове и това лято беше тенис. Братята ми са с 6 и 8 години по-големи от мен. Гледах ги около две седмици и разбрах какъв спорт трябва да практикувам. Успях да се запиша в програмата, въпреки че възрастовата граница беше от 9 до 18 години.
Бях на 6, но изглеждах по-голяма. Когато за пръв път ударих топката и тя прехвърли мрежата и отиде в другата част на игрището си казах : Уау! Това е! Имах голям късмет, че треньорите точно от този лагер ме взеха под крилото си.
Започнах да играя всяка седмица на различни места в Чикаго. И лека полека се влюбих в спорта, започнах да се състезавам. Не знаех какво е професионален тенис като започнах, но с времето имах щастието да направя успешна кариера.- Кой е любимият Ви тенисист за всички времена?
– Мисля, че когато говорим за най-добрите на всички времена, трябва да се отбележи, че всяка ера има своя най-добрър играч. Лично за мен, като започнах беше Били Джийн Кинг. Играла съм и срещу Мартина Навратилова. Щефи Граф също, споменах за сестрите Малееви, нещо което е феноменално – трите в топ десет на света.
При мъжете сиптатизирам на Роджър Федерер. Като погледнем какво е направил и продължава да прави за мен той е най-добрият от своята ера. Джокович най-вероятно ще поеме щафетата, но засега е Роджър Федерер.- Започнали сте да играете във време, когато не е било лесно за афроамериканците във всички спортове.
Колко трудно беше лично за Вас?- За мен не беше толкова трудно. Ключът е в начина, по който си възпитан. Родителите ми най-вероятно са ме предпазвали от всичко негативно през 70-те и 80-те, когато бях млад играч.
Тогава не го осъзнавах. Въпреки, че на турнирите бях единствената афроамериканка, останалите състезателки ми бяха приятели. Така че, не усетих някакво по-специално отношение спрямо мен. Може би, като поостарееш, разбираш защо хората имат различно отношение.
Аз винаги съм живяла мислейки, че не се отличавам по нищо от останалите. В крайна сметка всички сме тук, опитвайки се да постигнем едно и също.- Кой е най-ценният спомен от професионалната Ви кариера?- Имах щастието да завърша осма в света при двойките, като индивидуален играч в най-добрите 3 отбора, и номер 67 в сингълите.
Не постигнах впечатляваща кариера в сингъла, но за 12 години успях да пътувам навсякъде по света, играх във всички турнири от Големия шлем на двойки и сингъл. Запознах се с невероятни хора от света на тениса. Връзките, които успях да изградя през живота си са изключителни. Има няколко мача, които за мен бяха ключови.
Успях да победя Мануела Малеева- тя беше номер 3 в света. Първата ми победа на Уимбълдън беше срещу Силвия Ханика, която беше номер 5 по това време. След това загубих от Крис Евърт в четвъртия кръг на сингъл. Това са вероятно най-скъпите ми спомени от професионалната ми кариера.
Но всяка година постигах някаква цел и ми беше забавно.- Мислите ли, че напускането на Великобритания от Европейския съюз ще повлияе по някакъв начин на тениса?- Много добър въпрос. Това е много скорошно решение, измина седмица и не съм размишлявала много върху него.
Страните индивидуално се справят със своите играчи. Може би няма да им повлияе кой знае колко. Но все пак има много европейски играчи, които са британски граждани и ще видим какво ще стане с тях в идните десетина години.- Вие сте минали през всички нива- били сте играч, треньор, изпълнителен директор на различни равнища.
Как това ви помага в работата ви на най-високото стъпало в американския тенис?- Мисля, че е изключително важно, че съм била част от всички фази на тениса, от играч на юношеско ниво до ръководител на програма за юноши в Харлем, както и изпълнителен директор на Харлемската Програма за Тенис и Образование. 12 години бях част от професионалните турнири, играла съм и колежански тенис, а в момента съм свързана с Международната тенис федерация (ITF). Имам много опит и знания, които могат да се използват за вземането на важни решения в нашия спорт.
– Организацията притежава и управлява US Open и други турнири. Какви са предизвикателствата пред вас и какви иновации ще помогнат за развитието на турнирите в Северна Америка?- Като собственици на US Open имаме невероятен късмет, защото турнирът е в основата на финансирането на главните ни програми. Така всеки спечелен долар от US Open се връща обратно в Тенис Асоциацията на САЩ (USTA).
Ние сме организация с нестопанска цел и така разработваме нашите програми. Що се отнася до иновациите, почти сме готови с проектирането на Националния Тенис Център “Били Джийн Кинг”, където всъщност се играе US Open. Подвижният покрив на корт „Артър Аш“ ще е завършен за тазгодишното издание на US Open. След като приключи турнирът ще премахнем корт „Луис Армстронг“ и до 2018 г.
ще построим нов на негово място. И още за изданието на US Open тази година имаме изцяло нов централен корт, а останалите кортове също са ремонтирани. Това е много важна година за турнира и феновете, които ще могат да се насладят на всичко ново. – Младите в САЩ определено са влюбени в тениса, но мина доста време, откакто имахте номер едно в ранглистата на ATP.
В момента има талантливи играчи, които могат да доминират в бъдеще. На какво се дължи липсата на шампиони от Голям шлем и какво прави американската тенис асоциация, за да възвърне позициите си?- Последният ни шампион от турнира от “Големия Шлем” бе Анди Родик. В момента имаме нови млади талантливи момчета и юноши, които тепърва ще се доказват и се надявам, че сред тях ще има нови шампиони.
Като цяло нашият спорт е цикличен и общо взето във всички части на света има играчи, които стигат до върха. Хората гледат на САЩ като световна сила в тениса от 70-те и 80-те години. През 90-те пък имахме Топ 4- Сампрас, Къриър, Агаси, Ченг. Но в момента светът на този спорт е много по-голям.
На много от европейските страни, и по-скоро на държавите от Източна Европа, беше разрешено на играчите да излязат и да се състезават свободно и да направят международна кариера. Появиха се много таланти, които се състезават с нас. Също така в САЩ има толкова други спортове, които може би са приоритет за младите момчета. Трудно е да ги привлечеш да се занимават само с тенис, а и да останат в тениса.
Но наистина сме много развълнувани за бъдещето на играчи като Тейлър Фритц, Томи Пол, Майкъл Мо, Францис Тяфо, Стефан Козлов. Джак Сок е всъщност нашият номер 3 в момента, вторият играч след Джон Айзнър, Стийв Джонсън, Сам Куери. Така че, имаме много млади изгряващи играчи и се вълнуваме, защото отдавна не сме имали шампиони.- Ситуацията в женския тенис е различна.
Серина Уилямс е все още номер 1 и е главното препятствие във всеки турнир. Мислите ли, че ще продължи да чупи рекорди на 34-35 години?- Аа, тя е още млада (смее се). Серина е чудо на природата, що се отнася до физическите и възможности на тази възраст.
Главното при нея е психическата й нагласа. Тя всъщност по-често се побеждава сама, отколкото другите играчи я побеждават. Последната година беше невероятна за нея. Борейки се за Големия шлем, изгуби на полуфинала на US Open и не успя.
Но се възстанови и стигна до финалите на Откритото първенство на Австралия и “Ролан Гарос”, въпреки, че ги загуби. Но важното е, че все още е на върха на тениса, номер едно в ранглистата и много уважавана от останалите играчи. Така, че за нея най-важното е умствената й нагласа и докога ще успее да поддържа това високо физическо ниво.- Серина е номер едно, Винъс е в Топ 10.
Има много примери за дълги кариери и в мъжкия тенис. На какво се дължи продължителната кариера в днешно време?- Що се отнася до женския тенис, играчите започват с тениса много по-късно. Винъс и Серина са изключение, защото те започнаха професионалните си кариери на 14-15 години и все още играят.
В началото имаха ограничен брой участия, което беше от полза за тях. Но като цяло жените не достигат до най-високо ниво преди да навършат 17-18 години. Очевидно и спортната медицина вече е напреднала много, начинът на тренировки, хранителната диета, всичко това спомага да се постигне високо физическо натоварване без контузии. Да, Серина и Винъс са в Топ 10, Медисън Кийс, която бе на 20-а позиция, но влезе в Топ 10, Слоун Стивънс е по петите и, Коко Вандевеге.
Имаме няколко млади състезателки, които вървят към върха на ранглистата.- Има 14 американки в Топ 100 в момента, 10 са родени през 90-те. Какво очаквате от тях в бъдеще?- Очакваме много.
Както споменах Коко Вандевеге, Медисън Кийс, Слоун Стивънс, Кристина Макхейл, наистина настъпват към топ 50, топ 25, топ 10. Те също са много добри приятелки. Има го уважението и респекта между тях. Всяка една от тях иска да е по-добра от другата, но също така са част една от друга и това е много важно, защото се подкрепят.
– Какво ще посъветвате младите български тенисисти?- Бих посъветвала всеки млад играч, не само българските, да се наслаждават на спорта, да се забавляват, защото ако не се наслаждават на това, което правят, ще е много трудно да постигнат целите си. Винаги казвам, че като се трудя упорито и ударя перфектния форхенд или бекхенд – това е забавление. Но е нужна много упорита работа, за да се насладиш на това чувство.
Всеки може да опише нивото на успех по различен начин. Важно е реално да изградиш целите си, но веднъж започнеш ли, трябва да си отдаден на сто процента.
