Николай Кръстев, Главен редактор на сп. „Спринт“Григор Димитров най-после спечели срещу Роджър Федерер. Направи го във вдъхновяващ мач, по перфектен начин и на точното място. Пред очите на целия свят.
Гришо си е все същият. Артист на корта, чиято кариера по различни причини върви по странна крива надолу и нагоре. Остава си най-успешният български тенисист.И повечето родни фенове са си същите.
Радват му се когато печели, негодуват когато губи. Но при нас разликата между разочарованието и охулването е пренебрежимо малка. Запалянковците триумфират като победители и са с Григор в шумните му успехи. Обаче го загърбват в трудни моменти.
И започват да пишат по социалните мрежи. Да „анализират“ и отричат. Без да се замислят дори за миг, че точно в труден момент тях всеки спортист най-много има нужда от подкрепа.Исторически факт е, че българинът много обича победителите.
Не само в спорта.Но точно в спорта запалянковската обич и всеотдайност не би трябвало да се мерят само с успехите. Защото там каузата е лична, а усещането за фенска общност – около личност, клуб или дори цял спорт. И поне по дефиниция се очаква подкрепата да идва от традиции, дълго формиран интерес, настроения сред приятели, благодарност от доставено удовлетворение от минали победи, славни спомени…
Заради всичко това е далеч по-нормално запалянковската любов да е константна величина и горе-долу еднакво демонстрирана и при победи, и при загуби. Така, както го виждаме в английския футбол, например.Днес отново разбрахме колко много поддръжници има Гришо. Но истинското преброяване на феновете е след поредица от загуби.
На победите всеки може да се радва. _____Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.
bg) може да видите ТУК!
