Победно Балканско хоро на Уимбълдън. Изиграха го блестящо румънката Симона Халеп и сърбинът Новак Джокович. Докато обаче Симона го „изтанцува” за по-малко от час (за 56 мин.), а Серина Уилиямс само й дишаше праха, то Ноле трябваше да го „ситни” почти пет часа (4 ч.
и 57 мин.). В най-продължителния и един от най-драматичните финали в историята на „турнира на турнирите”, неслучайно наричан и The Championships (ПървенствоТо), Джокович надигра осемкратния носител на най-ценния трофей Роджър Федерер с 3:2 сета- 7:6 (5), 1:6, 7:6 (4), 4:6, 13:12 (3).37-годишният швейцарец (на 8 август т.
г. ще навърши 38 г.) даде наистина всичко от себе си, игра тактически много правилно срещу „сръбската машина” през 90 процента от мача, дори накрая беше по-свеж и физически. На Федерер му вървяха всички удари – много често му влизаше първият сервис, бекхендът – както лифтиран, така и сечен, и късите му топки бяха почти безгрешни.
С форхенда си разместваше удачно Джокович наляво и надясно по корта – тоест с камъните на Ноле по неговата глава , направи и великолепни волета. Но…!Но, отсреща имаше един „железен” съперник! Винаги съм казвал, че Новак Джокович няма нищо общо с балканския манталитет
. Той притежава скандинавска психика, поне външно показва по-малко емоции дори от „ледения” Бьорн Борг навремето, като че ли даже не се изпотява на корта, съсредоточен е до максимум в играта си. Да не говорим, че има най-добрия ретур в съвременния тенис, че умее да играе много икономично,че е пъргав като котка, че измисля много бързо своите шахматни ходове. А тенисът за мен е шахмат в …движение
. Ноле умее да играе най-добре, когато го натискат, когато го водят в резултата, да печели уверено именно най-съдбоносните точки в мача. Срещу него никой, дори Федерер, не може да смята, че го е победил, преди да чуе от съдията на стола: „Игра, част и състезание…” Затова и аз лично не се учудих, когато при 8:7 гейма, 40:15 точки и сервис на Федерер, Джокович не само спаси двата мачбола, но и направи такъв рискован, но прецизен, минаващ удар на излязлия до мрежата швейцарец, че направо тръпки ме побиха. Стана ми много мъчно за Роджър, много исках да прибави една може би последна в своята блестяща кариера титла от турнирите за „Големия шлем”
. Борбата все пак продължи и станахме свидетели на първия в историята финал с „тай-брейк” при равенство 12:12 в резултата. Истинско спортно „крими”!Психологическото предимство бе обаче вече на страната на сърбина, макар че той показваше повече признаци на физическа умора. 32-годишният Новак Джокович спечели и третия „тай-брейк” в този мач (според мен „тай-брейкът” не е логично продължение на един мач, а по-скоро въпрос на нерви и най-вече на късмет) и заслужено вдигна високо трофея
. Завоювайки го за пети път, Ноле се изравни Бьорн Борг, триумфирал тук на „свещената трева” пет пъти последователно – от 1976 до 1980 г. И така, най-силните ракети (Халеп и Джокович) на две страни с традиции в тениса – Румъния и Сърбия заслужено грабнаха купите на най-традиционния турнир!Автор: Борислав КОСТУРКОВ
