Днес в рубриката „Треньор на шампиони“ сайтът на БФТ представя Александър Пенев. Под негово ръководство Васил Димитров (на снимката вляво) спечели титлата на държавното лично първенство до 14 години.- Може ли да ни разкажеш повече за себе си – кога за първи път хвана тенис ракета, какво те привлече в този спорт?Роден съм и израснах в Ямбол, малък град с ограничени ресурси.
Започнах да играя тенис на 8 години. В спомените ми са циментовите кортове и дървените ракети „Тангра“. Година по-късно вече играех с алуминиева, известните „Стомил“, а първата графитена ракета, купих със събирани година-две собствени средства. Към тениса ме привлече силното ми желание за изява, за съревнование и победи.
– Как реши да станеш треньор и какво ти носи треньорската дейност?Едва ли на 18 години съм решил на ниво съзнание да ставам треньор, но именно тогава го чувствах вътре в себе си. Нямам идея как точно го знаех, но нямах капка съмнение, че ще бъда треньор. Знаех го със сърцето си, дори без да имам и един час треньорска практика.
Да съм треньор е начин на живот, всеки ден ми носи нещо ново, удовлетворение, тъга, радост, гняв, вдъхновение, разочарование, но и вяра във всяко чувство, всяка нова случка или събитие. Да съм треньор е призвание и мисия. Всяка минута в корта е специална, всеки нов ден ми дава възможност да се развивам, да израствам като личност. Ставам по-осъзнат, по-спокоен и по-уверен.
Благодарен съм за възможността да предам моята мъдрост и опит на децата и да бъда част от тяхното изграждане и развитие. Това е, което ме прави щастлив и ми дава сили да продължавам.- От колко време си се отдал на тази професия и откога работиш в „15:40“?Треньор съм от 16 години, като 5 от тях изкарах в родния си град Ямбол и 11 години в София.
В ТК“ 15-40″ съм от 6 години и половина, преди това ТК“СБС“ и ТК“ЦСКА“.- Трудно ли е? Изморително ли е? Трябва ли постоянно да се учи и самият треньор?
Когато се стремиш към върха е трудно, много трудно. Понякога предизвикателствата буквално ме затрупват.Умората е по-скоро психическа, отколкото физическа. Често съм бил разколебан, минавала ми е мисълта да се откажа, да се предам, но необятната любов към играта и работата с децата ме връщат обратно на пътя, а това ме прави по-силен и по-осъзнат.
В такива моменти разбирам, че нищо не може да ме спре в преследване на мечтите ми. Както човек се учи цял живот, така и треньорът се учи непрекъснато. В момента, в който заблудата, че си завършен треньор или личност се настани в съзнанието ти, развитието приключва и живееш с миналото, а истинското преживяване и щастие е в настоящия момент, моментът в който израстваш.- Какво е най-ценното, което си научил от децата?
Всеки ден се уча от децата, това е най-голямото богатство. Децата ни показват това, което сме забравили че сме, а именно директни и простичко устроени. Децата ме учат на търпение и умение да слушам и разбирам техните преживявания, да търся нови пътища и решения.- Трудно ли се работи с деца?
Какви качества трябва да притежава един треньор, за да успее при децата?С децата най-важно е честното отношение, те го усещат и разбират, дори когато си им ядосан или разочарован. Да викаш, за да всееш страх и подчинение е най-голямата грешка при работата с децата. Това говори за неувереност на треньора, а децата губят респект, губят доверие и уважение към личността на треньора.
Честността означава да бъдеш себе си и да споделяш чувствата си, да подкрепяш в тежки моменти, да беснееш, когато виждаш несериозно отношение, арогантност и липса на уважение към противниците, да плачеш от щастие без да се криеш, да демонстрираш търпение и да цениш всяка малка положителна стъпка напред. Това е трудно, но е постижимо, ако обичаш децата и уважаваш себе си и труда, който полагаш всеки ден.- Откога си треньор на Васил?С Васил работя от година и 3 месеца.
Преди това негов треньор беше моя колега и приятел Найден Найденов, който напусна България и живее в Америка. Благодарен съм, че гласува доверие на мен да продължа работата с Васил и да развия неговите безспорни качества като характер, воля и желание да работи и да се развива.- В кои насоки виждаш най-голям напредък при Васил и в кои трябва да работи още?Най-голям напредък има в неговата нагласа и мисленето му по отношение на тренировъчния процес и официалните мачове.
Наясно е със своите силни и слаби страни и колко здраво трябва да работи. Има здрава психика и бързо преминава през тежките моменти. Успехите не го главозамайват. Много е щастлив от това, че първия турнир, който спечели откакто играе тенис го направи държавен шампион и знам че сега е по-мотивиран и гладен за успехи откогато и да било.
Това върху което не трябва да спира да работи е да развива играта си и своите оръжия, да бъде по-смел и решителен във важните моменти на всеки мач. Васил израсна страшно много през последната година и нямам съмнение, че ще продължи в същата посока. Това момче просто обича да играе и да се бори. Преди 2 месеца заедно обсъждахме и записахме конкретните цели до края на 2016 година.
Това върху, което да се фокусира и работи. Технически, тактически, психологически и физически цели. Кратко, конкретно и ясно – стъпки, които да следва. Имаше и графа резултати и класирания.
За моя радост и изненада, Васил записа – държавен шампион до 14 години и първо място в ранглистата на България. На зимното държавно преди 6 месеца достигна до 1/2-финал. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!- Кое му е най-трудно и кои са най-силните му страни?
Трудно му е да предприема рискове, да играе извън зоната на комфорт, но той е напълно наясно и работи здраво, за да поднася изненади на своите съперници, а лошата новина за тях е, че ще става все по-добър. Васил е изключително силен характер и има манталитет и характер на победител. Не се предава и се бори за всяка точка, дори когато развоят на мача е твърде негативен. Когато се стигне до трети сет съм спокоен, там успеваемостта му е над 80%.
– Какво си пожелаваш да постигнеш още през тази година?Предстои европейско отборно първенство за юноши до 14 години, на което съм треньор на отбора. Вярвам, че момчетата ще оставят сърцата си на корта и ще представим достойно страната ни. След това следва европейско лично първенство в Чехия.
Това е голямо предизвикателство за Васил, знам че е страшно мотивиран. Юли и август са държаните отборни първенства за юноши до 12 и 14 години, на които съм треньор на отборите на ТК“15-40″. Вярвам че можем да станем шампиони на България и в двете възрасти. Предстоят много международни и национални турнири за моите състезатели.
В момента работя с още 2 момчета до 14 години, Максимилиян Борисов и Александър Темов, както и Даря Шаламанова при девойките. При 12-годишните се надявам на силна втора част на годината от Християн Семерджиев. Знам, че ме очакват много емоции, много радост и тъжни моменти, разочарование и вдъхновение. Готов съм да посрещна всичко това и всяко ново предизвикателство с отворено съзнание и вяра.
