Датата 15 юни 2014 година със сигурност навява много хубави спомени у Григор Димитров.Точно тогава той триумфира с четвъртата си титла в кариерата в Куинс клъб в Лондон. И оттогава няма спечелен трофей.Ето какво се случи тогава накратко.
На финала четвъртият в схемата българин победи Фелисиано Лопес от Испания с 6:7(8), 7:6(1), 7:6(6) след повече от два часа и половина игра, като спаси мачбол в края на втория сет. Първата ни ракета беше подкрепян от много българи от трибуните, както и от тогавашната си приятелка Мария Шарапова.Успехът направи Гришо седмият тенисист в историята с трофеи в един сезон на твърди кортове, клей и трева. Той триумфира преди това в Акапулко на хард и Букурещ на червено преди да вдигне купата в Лондон.
Отличното представяне на хасковлията продължи със знаменития полуфинал на Уимбълдън и достигането до №8 в световната ранглиста на 4 август 2014-а. И… толкова.Вместо да продължи по възходяща линия (или поне да задържи позиции), започна необясним спад във формата, а може би и в мотивацията.
Причините се търсеха навсякъде, но не и в него. Ту новата ракета беше виновна, ту треньорът.Две години по-късно, пак в Куинс клъб, Димитров отпадна снощи на старта от №553 в света Янко Типсаревич. Сега той е №37 в класацията на АТР.
За периода от 731 дни българинът стигна до още три финала – в Стокхолм (2014 г.) и в Сидни и Истанбул този сезон, като не успя да спечели нито един от тези двубои. Представянето му в турнирите от Големия шлем също не може да бъде наречено запомнящо се.Очевидно Григор има потенциал да се върне сред най-добрите 10-15 тенисисти в света.
Но затова трябва страшно много работа и убеденост, че иска и може да го направи. И добър спортен психолог, защото в момента изглежда, че сам си е най-големият враг и прави всичко възможно да се самоунищожи.
