Цветана Пиронкова даде специално интервю за предаването „Код спорт“ по TV+. Най-добрата ни тенисистка говори откровено след големия си успех на „Ролан Гарос“, където игра четвъртфинал. – Кога за първи път хвана ракета?- Може би това е първият ми спомен, въобще.
Тъй като баща ми е треньор по тенис, може да се каже, че откакто се помня, съм на корта. Може би съм била 2-3-годишна.- Като дете имала ли си някакви съмнения каква ще станеш, когато пораснеш?- Не, при мен така се развиха нещата, че откакто хванах ракетата, се влюбих в този спорт.
Не съм била раздвоена.- Тенисът е много голяма част от живота на всеки един професионален тенисист. Липсвало ли ти е това, което са имали твоите връстници, например повече свободно време?- В интерес на истината, не.
По начина, по който ни отглеждаха нашите родители, направиха така, че нищо да не ни липсва. Тренирахме много и целенасочено, но имахме време и за детски игри и забавления. Не мога да кажа, че ми е липсвало нещо.- Имала ли си идол като дете?
– Имаше доста тенисисти и тенисистки, на които се възхищавах. Много пъти съм казвала, че една от тях е Щефи Граф. До момента тя продължава да е тенисистката с най-много спечелени титли от Големия шлем. Много харесвах стила на игра и на Андре Агаси, също интересните характери на Джон Макенроу и Джими Конърс, които и до момента обикалят турнирите и правят шоу програма.
– Кои са били най-трудните ти моменти в кариерата? Идвало ли ти е да кажеш „стоп” и да започнеш да се занимаваш с нещо друго?- Не мога да ги посоча един по един. Но няма да крия – имало е такива моменти.
В крайна сметка осъзнавам, че това е нещо нормално. Не може винаги да ти върви и да си на правия път. Понякога грешките идват в правилния момент и ни помагат да осъзнаем какво искаме и накъде да тръгнем. Така че не съжалявам за нищо.
– Със сигурност хубавите моменти мотивират. Кой е най-щастливият ти момент от професионалната ти кариера досега?- О, много са. Дори турнирите, които съм печелила в България са ми носели истинско щастие като дете.
Първата ми титла от ITF в Гърция – голямо щастие. Разбира се и големите успехи на „Уимбълдън“, в Сидни и сега на „Ролан Гарос“. Всички те са част от мен и от кариерата ми.- Ти самата казваш, че тревата и „Уимбълдън“ са ти любими, но спечели титла на твърда настилка, стигна четвъртфинал на „Ролан Гарос“.
Имаш ли любима настилка?- Да, определено „Уимбълдън“ си остава любимият ми турнир. Смятам, че за играта ми може би тревата е най-подходящата настилка, но пък успях да докажа, че съм се развила добре на всички настилки. Постиженията, които имам на тях са доказателство за тях.
– На „Ролан Гарос“ показа агресивна, мощна игра. Всички тенисисти казват, че победите зареждат със самочувствие и продължаваш победната серия. Какви са очакванията ти за сезона на трева и за „Уимбълдън“?- Няколко хубави победи определено зареждат с положителни емоции и със самочувствие.
Но това не е гаранция за по-нататъшен успех. Трябва да се продължи работата. Има си специфична настройка, когато се ходи на турнир, трябва да се абстрахираш от всичко и от всички и да се потопиш в състезанието. Има неща, които трябва да се направят, за да има предпоставка за добър резултат.
Надявам се на надпреварите в Бирмингам и след това „Уимбълдън“ да успея да покажа най-добрата си игра.- За трети път ще участваш на олимпийски игри. Различна ли е нагласата, с която се готвиш и отиваш, емоционалната натовареност, когато отиваш на турнир на WTA и когато отиваш на олимпийски игри?- Може би е различна, защото все пак усещането да отиваш на олимпиада със сигурност е различно.
Има го чувството на заедност с всички други състезатели. Атмосферата е наистина страхотна. Когато за първи път бях на олимпиада, бях в еуфория почти през цялото време. Втория път бях малко по-улегнала.
Може би сега ще успея да изключа тези допълнителни емоции и да се концентрирам по-добре за този турнир.- Суеверна ли си?- Не, не съм, но си имам няколко малки ритуала, които не пропускам.- Коя е голямата ти мечта?
– Голямата ми мечта е да спечеля турнир от Големия шлем. Знам, че е смела мечта, но в крайна сметка няколко пъти не бях много далеч от това. Смятам, че е реална, но много трябва да се работи, за да я постигна.- Не даваш много често интервюта.
Не обичаш да си пред прожекторите, а да се изявяваш на корта. Каква е причината?- Със сигурност това не е любимата ми част от работата, но осъзнавам, че няма как без това, особено след хубави успехи като този на „Ролан Гарос“. Просто предпочитам да се концентрирам върху по-важните неща за спорта.
