Цветана Пиронкова се завърна на родна земя след страхотното представяне на „Ролан Гарос”, където първата ни ракета достигна до четвъртфинал. В ранния следобед на четвъртък Цвети и нейният екип кацнаха на Летище София с полет от Париж. Тенисистката беше посрещната от десетки представители на медии, сред които и репортер на Tennis24.bg.
Ето какво каза Пиронкова при завръщането си в България: – Цвети, честито! Доволна ли си от това, което постигна в Париж?- Няма как да не съм доволна. Много съм доволна даже.
Страхотен турнир за мен, страхотни победи, страхотни емоции, въобще…супер беше. – Успя ли да си изчистиш главата? Няколко часа минаха от последния ти двубой, успя ли да осъзнаеш какво си направила наистина?
– Да, бих казала, че съм осъзнала какво се е случило. Пак казвам – страхотни емоции бяха за мен, за хората около мен, за всички, които ме подкрепят. Получих страшно много поздравления и страшно много подкрепа, за което много благодаря. – Кое надделява – емоцията от успеха, който постигна или съжалението, че беше много близо до полуфинал?
– И двете чувства присъстват със сигурност. Определено ме е яд, че не успях да продължа, тъй като във вчерашния мач имах доста шансове. Но в крайна сметка това е тенисът – както аз обърнах няколко двубоя преди това, така вчера и мен ме обърнаха, така че предпочитам по-скоро да се радвам на този успех, отколкото да съжалявам. – Разкажи ни за мача с Радванска, който продължи два дни.
Как успя да я обърнеш?- Той беше почти три дни мача (усмихва се). Не мога да кажа някаква точна рецепта затова как се е случило. Просто анализирах мача си, когато го прекъснаха при сет и 3:0.
Имах един ден да си почина, което за мен беше добре, тъй като разтегнах мускул на лявото бедро. Имах нужда от лекарска намеса, която успях да получа. Излизайки на корта си казах, че започвам отначало. Така й стана, получи се просто.
– Раздразниха ли те оправданията на Радванска?- Не са ме раздразнили, определено. Тя си има мнение, казва си го. Аз обаче определено не съм съгласна с нейното мнение.
Условията не бяха добри, но те не бяха добри за всички състезатели. Паралелно с нас играеше Джокович, не го чух да се оплаква. Може би това, че е загубила мача от сет и 3:0 повече я е подразнило, отколкото условията. – Още в Ейлат (бел.
ред. двубоите за Фед Къп през февруари месец) забелязах страхотно подобрение на твое форхенд. Сега го затвърди. Как успя?
– Аз не разделям играта си на бекхенди и форхенди. Работя върху всичките си удари. Определено се усещам в добре форма, определено усещам ръст в играта си. – Предстои любимия ти турнир от Големия шлем – Уимбълдън.
Как ще се готвиш за него, какво ти предстои до началото на Уимбълдън?- Все още не съм си определила окончателно програмата до Уимбълдън, тъй като първо трябва да се възстановя от този турнир („Ролан Гарос”). Имах малко проблеми с бедрото, в мача срещу Стивънс леко навехнах и глезена си. Ще ми трябва малко време да се възстановя.
Със сигурност не са сериозни травмите ми, просто ми трябва почивка. – Много често се появява тази превръзка на лявото бедро.- Да, доста често се появява тази травма, когато се натрупа умора, когато има тежки мачове. Така е, хора сме, случва се (смее се).
– Мислеше ли преди „Ролан Гарос”, че имаш шанс за Олимпийските игри. И изобщо Рио влизаше ли в твоите планове?- Осъзнавах, че това е последният влак, който мога да хвана за Рио. Беше малко трудно да си го представя, защото имах да защитавам точки от миналата година, трябваха ми доста повече точки, за да мина напред в ранглистата и съответно да се класирам за Игрите.
Но ето, че се случи, така че супер (усмихва се). – Писа се много през последните дни, че стягаш сватба след Уимбълдън. Вярно ли е?- Знаете, че не коментирам личния си живот.
И сега няма да го направя. – Видяхме всички след победата над Радванска, че си каза нещо на корта. Какво си каза?- Това са прекалено лични неща.
Винаги преди и след мач си имам ритуали, така че предпочитам да не ги споделям (усмихва се).- Чуваха се български възгласи от трибуните. Това помогна ли ти?- Да, беше страхотно.
Имаше много българска подкрепа от трибуните. Въобще атмосферата на този турнир беше невероятна, беше удоволствие да играя на кортовете в Париж. – На мача с Радванска за първи път видях баща ти да ръкопляска.- Сериозно?
(смее се). Не, той по принцип е емоционален, просто явно изражението му е малко по-каменно. – Ти успя да обединиш България. Сигурно си усещала, че социалните мрежи вероятно.
– В интерес на истината, когато съм на участие в турнир гледам да се абстрахирам да чета каквото и да било. Но усещах, със сигурност усещах и по реакцията на хората в публиката там, и въобще по реакцията на моите роднини, приятели. Със сигурност усетих подкрепата. – Това, че беше извън Топ 100 на ранглистата преди турнира успя ли да те мотивира допълнително.
Вече може би е спорно кой е любимият ти турнир – Уимбълдън или „Ролан Гарос”. – Не, Уимбълдън е любимият ми турнир, казвала съм го и преди. Уимбълдън е най-специалната арена за тенис в света. Не за първи път изпадам от Топ 100, два-три пъти ми се е случвало в кариерата ми.
Не е нещо странно, не го определям като нещо странно. Виждам и по моите колеги, на които постоянно варира ранкингът им напред – назад. Така че мен лично това не ме е притеснявало, по-скоро неприятното беше, че не влизах на турнирите, на които исках да играя. Това сега се случва и с турнира в Ийстборн, в който искам да участвам преди Уимбълдън, но в момента съм 16-а извън квалификациите там (усмихва се).
– Гласи ли за теб поговорката, че няма нищо по-хубаво от лошото време. – (смее се) Ами, да, определено, това е мотото ми. Аз харесвам всички сезони, тренирам при всякакви метеорологични условия, така че не ми е попречило лошото време в Париж, намирам го за успокояващо, когато вали.Станко Димов
