Новак Джокович се класира за четвъртфинал на Откритото първенство на Франция след 3:6, 6:4, 6:1, 7:5 над Роберто Баутиста Агут. Ето какво каза Джокерът след мача:Как минаха за теб последните два дни? Много ли ти бе трудно вчера при тези условия?Н.
Дж.: Спомням си в началото на кариерата си играх един мач на „Уимбълдън“ срещу Кийфер пет дни. Това е най-дългият мач, който съм играл. Този най-вероятно е втори в в класацията ми.
По същата причина – дъжд. Не можеш да повлияеш на времето, освен ако нямаш някакви свръхестествени способности. Освен това трябва да чакаш и да се молиш за добро време. Това и правихме.
Вчера мачът беше прекъсван три пъти. Не беше лесно – дойдохме на кортовете в 9 сутринта и си тръгнахме към 7:30-8 вечерта. Но това не е първият ми път, нито пък ще е последният. Сигурно ще се случва пак.
Не само за нас играчите е трудно, но и за феновете, които си плащат да гледат мачове. И прогнозата за времето май не е особено обещаваща. Затова е нужно да имаме покрив. Надявам се скоро да сложат.
Някои от дамите вчера обявиха, че условията не стават за игра и трябвало мачовете да бъдат спрени. Съгласен ли сте? И какво мислите за факта, че при евентуален финал трябва да изиграете четири мача за пет дни, не е ли много при положение, че играете три от пет сета?Н.
Дж.: Условията бяха на ръба през целия ден вчера. С Баутиста играхме, мисля, два сета в мъгла. Може би само 5-10 минути бяхме на корта без дъжд.
От над час и половина. Така че валеше през цялото време и ставаше все по-трудно да се концентрираш. Но като приемеш условията и стане ясно, че ще се играе, просто продължаваш. И за двамата на корта е едно и също.
Беше истинска проверка на психическата ни устойчивост. Но по някакъв начин съм доволен, че имах мач, като този, в който трябва да се надскочиш преди всичко психически.Колкото до графика – няма много какво да се направи. Както и с времето.
Сега съм концентриран върху четвъртфинала утре и ще видим какво ще стане. Надявам се да играя утре.Вече сте много опитен. Как подхождате психологически към тези отлагания?
Н. Дж.: От една страна опитът помага в тези ситуации. Трябва да приемеш случващото се и да се настроиш позитивно, да си спокоен и концентриран.
Това е всичко. Но изисква много усилия да го постигнеш, особено предвид страничните влияния. Просто трябва да си силен психически.Това ли е най-добрият тенис, на който сте способен в момента предвид обстоятелствата?
Н. Дж.: Всичко се променя ежедневно. Сега съм на четвъртфинал.
Загубих един сет. Явно нещата вървят. Знам, че мога да играя по-добре и имам още резерви. Това ме въодушевява и ме мотивира да работя и да чакам следващия мач.
До колко сте си научил урока от предишните си участия?Н. Дж.: Нищо особено важно няма да направя в сравнение с предните години.
Почти същото е. но тази година има разлика заради времето, затова опитвам да почивам повече и да не се разсейвам.Смятате ли, че играчите трябва да имат по-голямо влияние като се взима решение дали да се играе, или не?Н.
Дж.: Деликатна тема. Наистина зависи от много неща и условия, които са различни за играчите и организаторите. Различни перспективи са.
Но приоритет трябва да е здравето на играчите, няма съмнение. Имал съм много случаи, в които съм си мислел, че кортът не е достатъчно добър, за да играем на най-добро ниво, че е опасен и може да изкълчиш глезен или не дай Боже, нещо друго. Разбирам раздразнението на играчите. Аз преминавам през същото.
Но понякога просто трябва да го преодолееш и приемеш. Зная, че съдиите и хората около корта правят всичко възможно да оценя ситуацията максимално правилно. Понякога изглежда само, че не е така, защото ти играеш, а те – не. Ти знаеш как се чувстваш при движение и т.
н., усещаш колко опасно става. Смешно ми е понякога как съдиите идват на корта с лъскави обувки и се опитват да се хлъзнат по корта, за да проверят дали линиите се пързалят. Според мен трябва да носят тенис обувки, за да усетят условията.
Това са малки детайли, които могат да помогнат.Имал ли си мач с тежки условия, в който си обмислял да се откажеш?Н. Дж.
: Имало е повече от един случай. И ако опонентът ми чувства същото, спираме мача. Но ако противникът ми не се чувства така е работа на съдията да реши. Супервайзорът, реферите, те идват при нас и говорим.
Трябва да е решение на група хора, не само на играчите. Не е честно да си тръгна. По трибуните има хора, срещу мен – друг играч. Винаги е конфликт на интереси, но имаме неутрални страни.
