Осем мача, две победи и шест загуби в рамките на шест дни. Това включваше българското участие в четвъртото издание на турнира от категория „АТП 250“ в София. За трети път надпреварата премина в отсъствието на единствения конвертируем български тенисист – Григор Димитров. Той се включи само през 2017 г.
, когато спечели титлата в „Арена Армеец“. Година по-късно се отказа заради контузия, а през тази турнирът изобщо не влизаше в плановете му.В края на 2018 г. Димитров се изказа критично за ползата от турнира на АТП в София.
Според него има много по-добри начини да се помага за развитието на българския тенис от състезанието в „Арена Армеец“, за което държавата отделя всяка година по 500 хиляди лева.Как обаче гледат на ситуацията останалите български тенисисти? Колко полезен за тях всъщност е турнирът в София? Това ли е най-добрият начин да се помага за развитието на българския тенис?
Опит и самочувствиеНай-запомнящо се беше представянето на Александър Лазаров. След две победи, два спасени мачбола и емоционален обрат 21-годишният състезател сътвори подвиг и влезе в основната схема на „София оупън“. Той стана едва вторият български тенисист с победа в турнира след Григор Димитров.Преди тази година извън участието на Димитров през 2017 г.
бяха изиграни 11 мача с българско участие – седем в основна схема и четири в квалификациите, като и 11-те завършиха със загуба.Лазаров, който дори не беше част от световната ранглиста, поднесе две изненади в зала „Арена Армеец“. В първия ден той отстрани поставения под №3 в квалификациите и бивш №44 в света Лукаш Лацко след успех със 7:6 (2), 6:2. Ден по-късно българинът направи забележителен обрат срещу поставения под №5 в пресявките Лука Вани, след като спаси два поредни мачбола.
В първия кръг Лазаров записа очаквано тежко поражение от един от идолите си – Фернандо Вердаско. Двете победи в квалификациите обаче му осигуриха 12 точки за световната ранглиста на АТП. Той се изкачи директно на рекордното в кариерата си 490-о място. Това ще му осигури възможност да участва в турнири от най-ниското ниво на АТП – „Чалънджър“.
„На мен лично ми се промени абсолютно всичко. Допреди няколко дни изобщо нямах класиране в ранглистата. Бях изключително притеснен. Цялата ми програма се промени.
Бях планирал да играя два турнира от сериите „Фючърс“ в Хърватия, но сега ще опитам да вляза в някой чалънджър“, заяви Лазаров на въпрос на „Дневник“.Роденият в Маями тенисист получи шанс да се включи с „уайлд кард“ в квалификациите на „София опуън“, след като през януари стигна до финала на държавното първенство в зала. Само година по-рано той е обмислял да се откаже от тениса.“Най-вече усетих, че това, което съм вложил като труд преди турнира и през цялата минала година, сега се отплаща.
И че съм конкурентоспособен на хора, които са в топ 150, а това за мен е много важно. Няма къде да се състезавам с тях, ако не тук, защото не съм имал възможността да играя турнирите, които те играят. Най-вече за самочувствие тази седмица беше страхотна“, каза още той.Добри впечатления с играта си остави и 17-годишният Адриан Андреев.
Той получи „уайлд кард“ за основната схема и беше само на две точки от победа срещу 45-ия в света Матю Ебдън. „Това е много специален турнир за всички български участници“, заяви Андреев, който участва за трета поредна година.През 2018 г. българинът влезе в историята като първия тенисист, роден през третото хилядолетие, който участва в основна схема в турнир на АТП.
Той обаче не е спечелил нито една точка от участията си в София, както и останалите българи, получили „уайлд кард“ за основната схема и загубили първия си мач.Друг от българите – Александър Донски, не взе участие индивидуално, но записа един мач с Лазаров в турнира на двойки. 20-годишният тенисист заяви, че самото присъствие за втора поредна година му е донесло много позитиви.“За мен да бъда сред тези професионалисти е страхотен опит и страхотна мотивация.
Имах шанса да тренирам с тях всеки ден, да ги наблюдавам от много близо. Дано да продължава да го има този турнир всяка година, за да могат да участват нашите състезатели“, заяви Донски.Сред тези, които успяха да се докоснат до професионалните тенисисти, бяха и младите български състезатели, които подаваха топките по време на турнира. Освен това тази година организаторите успяха да привлекат доста деца в залата с различни събития и възможности за среща с водещи тенисисти, което винаги е предпоставка да бъдат запленени от спорта.
Да се помага „правилно“Основните критики на Димитров бяха, че могат да бъдат направени доста по-полезни неща от турнир на АТП. „Единственият плюс е, че мога да играя пред родна публика, но както казах – това е частен турнир. С една дума, защо трябва да правим частен турнир, ако можем да направим примерно нещо много повече“, каза той.Според него би било много по-полезно в България да се организират повече турнири от сериите „Фючърс“ на Международната федерация по тенис (ITF) и „Чалънджър“ на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП).
Това са състезанията, с които по традиция се прави преходът от юношеския тенис към най-високото ниво при мъжете – световния тур на АТП.“Защо да нямаме повече фючърси и чалънджъри? Защо да не даваме шанс на повече играчи? Защо трябва да докараме Григор Димитров, Вердаско или който и да е?
Аз мога други неща да направя за България и пак да съм пред хората. Оценявам всяка подкрепа във всеки един турнир, където се развяват българските знамена. На всеки турнир всички казват: „Никога не сме виждали толкова български знамена.“ Оценявам го това нещо и съм горд.
Аз съм българин от България. Но ако се помага, нека се помага по правилния начин“, каза още най-успешният български тенисист.Със сигурност наличието на повече фючърси и най-вече чалънджъри в България ще бъде полезно за българските тенисисти. Най-малкото защото ще им спести част от големите разходи, съпътстващи участието в турнири в чужбина.
Освен това тази година беше въведена много съществена промяна в световната ранглиста. Сериите „Фючърс“ бяха преименувани в „Транзишън тур“. Там вече не се дават почти никакви точки за класацията на АТП, а от догодина изобщо няма да има.Това прави значително по-трудно участието в чалънджъри и съответно по-бързо изкачване в световната ранглиста.
В същото време беше въведена алтернативна ранглиста – на ITF. Добро класиране в нея може да осигури директно участие в чалънджъри, но само на до четирима играчи на турнир.В тази връзка организирането на чалънджъри в България би помогнало доста. Такива турнири обаче не носят нито имидж, нито приходи, заради което федерацията няма интерес да ги организира, а спортното министерство и частният сектор – да ги подпомагат финансово.
Според спортния министър Красен Кралев „София оупън“ носи огромен престиж и реклама на града и България. Без съмнение носи и полза за българите, които никога преди това не са имали възможност да се докоснат до тенис от такова ниво.В същото време през годините неколкократно се доказа липсата на устойчивост в турнирите на АТП, организирани на подобни места с цел да се улови еуфорията около даден местен играч. Това важи в най-голяма степен за Източна Европа.
В случая със „София оупън“ всичко зависи от това докога собственикът на лиценза – „Дубай дюти фрий“, ще има интерес да организира турнира в София, на който тази година за пръв път беше генерален спонсор.Автор: Александър Иванов, „Дневник“
