Изясняване на същността на натоварването по време на тренировка е основен проблем, засягащ теоретичната медотика на спортната тренировка. Под натоварване най-общо се разбира сумарното въздействие на тренировъчните средства и методи върху организма на спортиста. По своята същност натоварването бива външно и вътрешно.
Външно и вътрешно натоварване
Външното натоварване – това ефизическото натоварване, което се постига със средствата на тренировката.
Вътрешното натоварване – това са промените, структурни и функционални, които настъпват в организма следствие физическото натоварване. От тук и извода, чецелта на натоварването е да се предизвика засилена обмяна на веществата, чрез която организмът възстановява изчерпаните ресурси и се обновява на по-високо функционално и структурно ниво. Това състояние на повишена работоспособност на организма се нарича, „суперкомпенсация” /свръхвъзстановяване/. Установено е, че чрез работата се изгражда органа, т.е. настъпват морфологични промени. Така промененият орган ще измени и функцията си на ново по-високо ниво. Това е общ биологичен закон на живата материя.
Теории за натоварването
Еднофакторната теория. Ако натоварването се извършва многократно във всяка фаза на суперкомпенсация, то работоспособността ще се увеличи. Или това е така наречената „еднофакторна” теория, която се свежда до възстановяване и свръхвъзстановяване на изчерпаните ресурси и се счита за твърде опростен модел на адаптационния процес.
Двуфакторната теория. В последно време все по-голяма популярност добива т.н. двуфакторна теория, представена на фигурата, която разглежда срочния ефект в организма, като резултат от съвместното действие на два противоположни процеса – подобряване на работоспособността на организма и отрицателното влияние на умората. Това съотношение е 3:1, където ефектът от умората е три пъти по-краткотраен от прираста в работоспособността.
Пример: ако отрицателното въздействие на умората продължи 24 часа, положителния ефект от това натоварване ще остане в продължение на 72 часа. От това следва, че главен фактор на спортното усъвършенстване и на високите постижения е адекватното на възможностите на организма тренировъчно натоварване.
По своята същност то е физическо натоварване, което въздейства на всички органи и системи. От тук налице са такива биохимични промени, които усъвършенстват механизмите на разграждане на енергетичните източници и увеличават мускулната маса /материята/. Или за да се усъвършенства структурата и функцията на отделните органи и системи, трябва да се изразходват определени количества вещество и енергия.
Основната задача на тренировъчната методика е най-бързо и икономично да се стигне до желаните структурни функционални промени с минимален разход на физическа и нервна енергия.
Структура на натоварването и ролята му за спортните постижения
Изясняването на оптималното съотношение между основните компоненти на тренировъчното натоварване, което води до максимален тренировъчен ефект и осигурява реализирано на високи спортни резултати, което е цел на всеки спортист.
Между вътреното и външното натоварване съществува взаимна връзка, защото:
- С увеличаване на физическото натоварване се усъвършенстват функционалните възможности на организма.
- Функционалните възможности изискват нова степен на физическо натоварване, за да се запази стимулиращата функция на организма.
Анализирането на оптималното съотношение между компонентите на тренировъчното натоварване за всеки нов етап на спортната подготовка е основната задача на всеки треньор.
Положителни резултати ще се получат, само ако се определятосновните стойности на натоварването, които да са количествено измерими. Важно условие е да се намери оптималното съотношение между тях в зависимост от:
► задачите на тренировката
► моментното състояние на състезателя
► възрастовите особености и др.
Външното /физическо/ натоварване се определя от 3 основни компоненти, между които има взаимна връзка. Величината на натоварването – отразява степента на въздействие върху организма /голямо, малко, средно/ чрез:
- обема, който е количествен показател и ни дава представа за извършената работа в едно занимание или определен период от подготовката на спортиста.
- интензивността – отразява степента на извършената работа за единица време /какво количество работа ще се извърши за определено време, с каква скорост, с какво съпротивление и какви интервали почивка/.
Характера на натоварването се определя от вида на прилаганите средства /упражнения/ и тяхното въздействие върху организма.
Пример: В плуването разликата при натоварване между ръце брус и ръце бътерфлай, препятствено бягане и гладко бягане.
Насоченост на натоварването – какво цели физическото натоварване и какво е неговото въздействие върху различните системи на организма – вегетативната, двигателната и психическата.
Пример: Тренировка за качества, тренировка за техника.
Вътрешно (функционално) натоварване се характеризира със степента на приспособяване на организма към физическо натоварване /адаптация/.
– срочна (нестабилна) адаптация – изразява се във временни реакции и преустройства на функционалното състояние на организма непосредствено след прекратяване на натоварването.
– трайна (устойчива) адаптация – представлява сумирането на срочния ефект, което води до кумулативен /траен/ тренировъчен ефект /тренираност и спортна форма/.
