Умора и възстановяване в спорта

Колкото и добре трениран да е нашият организъм, рано или късно при ефективна тренировка се стига до стадия на умора, а след нея логично следва възстановяването. Умората като физиологично състояние и възстановяването като реакция, влияят пряко върху работоспособността на спортиста и нивото на неговата тренираност.

Умората в спортната тренировка

Умората представляваособено физиологично състояние на човека, настъпващо в резултат от мускулна или умствена дейност и проявяваща се в дискоординацията на функциите на работещия организма, а така също и във временно снижаване на работоспособността му. Едно по-просто определение гласи: Умората е психическо или физическо изтощение, което възпрепятства пълноценното съществуване на човека.

I-ва фаза – скрита или преодолима умора – когато работоспособността може да се поддържа на предишното и дори на по-високо ниво (чрез волево усилие на занимаващия се) в условията на по-нисък коефициент на полезно действие на организма.

Косвените методи за определяне състоянието на умората са свързани с понижаване на ефективността на изпълнявания двигателен акт, на физическото упражнение, като се изследва една или друга функция на организма в това състояние.

Естество на умората (физическа, умствена, емоционална, сензорна) – в зависимост от вида спорт доминира преимуществото една от посочените по-горе форми.

Обхват на умората

Величина на умората

Умора при мускулна работа с различна интензивност

Взаимосвързаните функционални системи на организма влияят на умората при мускулна работа с различна мощност и продължителност. Движенията с цикличен характер в спринта /кратковременна работа с максимална интензивност/. Явява се в резултат на силно възбуждане на двигателните нервни центрове, осигуряващи максимална скорост на движение на цялото тяло, а така също и на работещите в скоростно-силов /анаеробен/ режим скелетни мускули.

Работа със субмаксимална интензивност – дълъг спринт (от 40 сек. до 4 мин.)

В процеса на развитието на умората възникват изменения не само в нервните двигателни центрове, но и в периферния нервно-мускулен апарат. Кислородния дълг стремително нараства, достигайки крайните възможни величини (до 19-20 литра), и се натрупва млечна киселина. Получава се усещането, че „мускулите не слушат”

Работа с голяма интензивност (от 10 мин. до 30 мин.)

Мускулната дейност се осъществява при привидно или лъжливо устойчиво състояние. В развитие на умората играят два фактора – кислородният дълг постепенно нараства, разстройство на механизмите на координация на двигателните и вегетативни функции. Постепенно това може да доведе до снижаване на темпа и силата на движенията или до невъзможност за продължаване на двигателната дейност въобще.

Работа с умерена интензивност

Изпълнението на упражненията може да продължи с часове в условията на истинско устойчиво състояние и е свързано с големи разходи на енергия.

Биологичното значение на умората е защита на организма при мускулна дейност и действен фактор за повишаване на функционалните възможности на организма, както и подобряване на неговата работоспособност. Разбирането на основните механизми на работоспособността и на особеностите в развитието на умората, позволява при планиране на спортната тренировка да се моделира целият спектър на функционалното състояние и компенсираните реакции на спортиста, характерни за състезанието.

Възстановяването в спорта като функция на умората

Възстановяването е процес, протичащ като реакция на умората,насочена към възвръщане на хомеостазиса (равновесието) и работоспособността на трениращия. Възстановяването след физическо натоварване означава не само връщане към изходните функции на организма или близки до тях. Тренираността на спортиста се явява резултат от сумарните следови реакции, наблюдаващи се в организма след тренировъчно натоварване, които се съхраняват и закрепват.

Възстановителният (следработният) период, настъпващ у спортиста след прекратяване на мускулната работа, се характеризира по степента на измененията на изследваните функции или по времето, необходимо за възстановяване на тези функции до нивото на покой. И двата критерия служат за преценяване тежестта на извършената работа или степента на подготвеност на спортиста за дадено натоварване.

Възстановителните процеси след извършване на мускулна работа, отразени в измененията на метаболизма в мускулите, в усиленото функциониране на системите на дишането и кръвообращението, се отразяват също така и в динамиката на централните нервни процеси. Последните имат вълнообразен характер, проявяващ се в процеса на възстановяване работоспособността на организма.

Протичането на вегетативните процеси във възстановителния период след работа се отличава с хетерохронност, т.е. едни функции се възстановяват до изходно ниво по-бързо, а други по-бавно.

Сумирането на следите от мускулното натоварване, на следите от адаптивните реакции на основните системи (ЦНС, ендокринната, дихателната, отделителната и сърдечно съдовата), които при повторно изпълнение осигуряват добра поносимост на това повторно натоварване, намира отражение в развитието на тренираността на спортиста.

Фази на възстановяването

Основно внимание заслужава фазата на суперкомпенсацията.

Колкото е по-голяма квалификацията и по-добра подготовката на спортиста, толкова по-дълбока следва да бъде умората в резултат от тренировката. За добре подготвения спортист само пределните натоварвания водят до изразителни резултати във фазата на суперкомпенсацията.

За ускоряване на възстановяването в процеса на тренировка се използват и външни (допълнителни) средства и методи. Те биват:

Според ефекта на въздействие:

Според средствата за възстановяване:

Според спецификата на въздействие: