В края на 2014 г. списание „Тенис“ планираше своя брой за януари/февруари. Обикновено във фокуса е Откритото първенство на Австралия, но този път бе взето решение да се направи брой с прогнози за целия предстоящ сезон. Започнаха дискусии и дебати за това какво да включват 60-те страници.
Но за едно всички бяха единодушни – кой да е на корицата – Южени Бушар.20-годишната талантлива тенисистка беше избухнала по-рано през годината и, макар че бе номер 30 в света, стигна до полуфиналите на първия за годината турнир от Големия шлем. Младата звезда бе приветствана с плюшени мечета по трибуните. Канадката продължи отличното си представяне и на „Ролан Гарос“, където отново игра полуфинал, а след това „ъпгрейдна“ постиженията си и стигна финал на „Уимбълдън“.
„Изпаднах в беда. Не разбирах какво става“, признава Бушар пред „Tennis Channel“. Южени усеща какво е постигнала, чак когато се връща в Канада. На летище „Трюдо“ в Монреал я посрещат десетки камери и стотици фенове.
И се стига до там, че губи първия си мач след финала в Лондон – на „Роджър скъп“ в града от 113-тата в света квалификантка Шелби Роджърс с 0:6, 6:2, 0:6. Пада от Светлана Кузнецова на старта в Синсинати. Следват отпадане в четвърти кръг на US Open и финал във Вуан.След това идват посредствените игри.
Кариерата й от тогава не е същата. През 2015 г. балансът й е 12-18, като губи 15 двубоя поред. Вече не е щастливото и жизнерадостно момиче, което бяхме свикнали да гледаме.
По време на четвъртия кръг на US Open се подхлъзна в съблекалнята и се срина на пода, като бе отведена с мозъчно сътресение до стаята си. „Не искам и да си спомням за 2015 г. Бях толкова нервна, че не можех да се храня преди мач. И то цели дни.
Не се опитвах да отслабна, но се случи. Беше от стрес. Но успях да се измъкна от това и дори научих ценни уроци. Сега знам, че трябва да ям, дори да е насила.
Защото изгарям твърде много калории“, казва в интервю за Джон Уертейм и Брет Хабър Бушар.Тази година Бушар дори не е в списанието. От номер 5 в света през октомври 2014 г., тя се срина до номер 48 в края на 2015.
Съдбата бързо сменя любимците си. Пропадането на Бушар изненада всички, но най-вече самата нея. „Казах си, че трябва сама да се събера. Казах си: „Какво правиш?
Стига ти толкова.“, признава тя.Тази година отново е различна за нея. Вече има повече победи, отколкото за цялата 2015 г.
Игра два финала, победи в Рим шампионката от Откритото първенство на Австралия Ангелик Кербер, започна уверено с 6:2, 6:2 в „Ролан Гарос“ над Лаура Зигмунд. “Стори ми се смешно, че са ме сложили да играя на корт номер 16. Дори нямаше място за треньорите ми на трибуната. Приятелите ми не успяха да влязат въобще.
Все едно дебютирах тук. Опитах се да гледам на това положително“, признава Южени.Другият тенисист, когото дискутирахме за място на корицата на изданието през 2015 г., е някой, който може би иска да научи наизуст думите на Бушар: Григор Димитров.
Ден преди Бушар да празнува своята победа в тазгодишното издание на „Ролан Гарос“, българинът бе по-тъжен от всякога. 25-годишният хасковлия, който стигна до номер 8 в света през 2014 г., записа загуба в пет сета от Виктор Троицки и призна, че страда от липса на самочувствие.„И друг път съм се чувствал така, но сега е различно“, каза Григор пред Sport360.
„Понякога е страшно. Но гледам с оптимизъм. Работата не ме плаши. Никога.
“Думите му изглеждат като самонавиване – нещо, за което съветват много спортни психолози. Сезон 2016 на Григор не е точно като този на Бушар през 2015 г., но и двамата имат нещо общо – не изглеждат на себе си и онова, което сме свикнали да виждаме от тях.„Знаех, че след загубата на финала в Истанбул, където загуби, след като сервираше за титлата, не играе добре.
Мисля, че е добър на клей, но знаех, че в момента самочувствието му е съкрушено“, разкрива разковничето към успеха си Троицки.Това е четвърта поредна загуба за Димитров – трета поредна в първи кръг на „Ролан Гарос“, макар че беше най-оспорваният му мач на клей след неуспеха му с 7:6 (5), 6:7 (4), 6:0 от 87-ия в света Диего Шварцман в Турция.Бушар може да не е трошила струващи стотици долари ракети, но е била в неговата ситуация. И ако сега тя беше негов психиатър би му казала едно: „Какво правиш?
Стига толкова!“.
