От деня, в който през юли 1878 г. Берлинският договор урежда статута на Княжество България и Източна Румелия българският народ живее с една едничка мисъл. Краят на петте века чуждо подтисничество да бъде украсен с истинската Независимост!И това се случва, макар и 30 години по-късно, на 22 септември 1908 г.
Преди това, през 1885 г. разделената на две части родина се е обединила в едно, а с акта на Съединението е даден старт на процеси от които няма връщане назад.Така на днешния ден преди 110 години в старопрестолния град Велико Търново излиза „Манифест към българския народ“, провъзгласен от Фердинанд I и членовете на правителството на Александър Малинов.Моментът е великолепен за подобна стъпка.
Великите сили се вълнуват от френско-германския спор в Мароко, от предстоящото присъединяване на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария, както и от преврата на младотурците на прага на Европа.Действието на обявяването на Независимостта все пак не се харесва на Империята, която заплашва с война. България мобилизира военните си части, но до сблъсъци не се стига, тъй като кризата е решена по дипломатически път.На следващата година Независимостта е узаконена от Големите с три договора между Русия, България и Турция.
Ставаме царство, а княз Фердинанд приема титлата Цар на България.
