Странна и понякога доста нелогична игра е тенисът. Една седмица печелиш титла и си на върха на щастието, през следващата падаш в първи кръг и мнозина те отписват от сметките. Една година си на върха на славата, в друга нещата не се получават по желания начин и си запратен в небитието. Мисля, че Григор Димитров може да потвърди написаното в горните редове.
Или, ако не той, то неговите близки, които живеят на територията на татковината ни и са по-наясно с родната действителност. В България отдавна имаме традиция да разбираме от всичко, без значение дали някога сме се докосвали до него, или не. Даже вторият вариант е по-предпочитан и по-често срещан. Само преди 10-11 месеца Даниел Валверду беше боготворен от медии и запалянковци у нас, след като помогна на Димитров да спечели финалите на АТП в Лондон и да се изкачи до рекордното за него трето място в ранглистата.
В момента настроенията към венецуелеца са на противоположния полюс – бил изчерпан, не можел да мотивира Григор, абе с други думи – „вече не ставал“. Тези мнения, разбира се, се изказват предимно в най-различни групи в социалните мрежи, където всеки е специалист №1 и разбира най-много от аристократичния спорт. Аман! Добре, че Григор Димитров (предполагам, надявам се и вярвам) не чете „сериозните“ спортно-технически анализи за собствената си игра и най-вече не разбира за емоционално-нестабилното състояние, в което перманентно се намира, според диагнозата на многознайковците от „социалките“.
Темата за приятелката му изобщо няма да я коментирам – всеки има прави сам да прецени с кого да сподели живота си.Годината за Димитров е разочароваща, факт. Това го показват ясно резултатите и вярвам, че самият Григор ще се съгласи с това твърдение. Още повече вярвам, че самият Григор полага усилия да си върне формата от миналата година, която го нареди непосредствено зад живите легенди в този спорт Рафаел Надал и Роджър Федерер в края на сезона.
Също така вярвам, че Григор, на 27 години, сам знае какво е най-добре за него. И ако смята, че е време за треньорска смяна, то тя ще настъпи. В миналото българинът многократно е показвал, че не се притеснява да сменя наставниците си. Едва ли сега ще направи изключение, ако е на мнение, че промяната е неизбежна.
Времето ще покаже, при това скоро. Григор Димитров си знае най-добре какво да прави. Българинът приключи с турнирите от Големия шлем, но далеч не е приключил със сезона. Ако спази графика си от миналата година, Димитров ще участва в Пекин (АТП 500), Шанхай (Мастърс 1000), Стокхолм (АТП 250) и Париж (Мастърс 1000).
Не споменавам нищо за Лондон, защото в момента би звучало налудничево. Точките за защита, меко казано, не са никак малко. Предвид резултатите му от последните месеци и най-вече липсата на достатъчен брой двубои, изобщо няма да се изненадам, ако българинът добави и един от двата АТП 500 турнира в зала – Базел или Виена, които се провеждат едновременно. Куриозен е фактът, че въпреки провалите на Уимбълдън и US Open, от следващия понеделник Димитров ще прогресира с едно място в ранглистата до №7.
Такива са законите на класацията, но те съвсем скоро ще се обърнат срещу българина, предвид неговите точки за защита до края на сезона. Едва ли точно ранглистата в момента вълнува Димитров. Съвети няма да му давам, мога да му пожелая единствено бързо връщане на правилния път, на онзи от миналата година. И тогава ви уверявам, че разликата от „Разпни Го, до Осанна“ също ще бъде малка.
