Това е една от най-добрите награди за по-ниско ранкираните играчи – да загубиш в квалификациите, но въпреки това да намериш място в основната схема на даден турнир: „щастливият губещ“. И докато на корта всичко е в твоите ръце и крака, то при жребия кой да бъде щастливият губещ, всичко е късмет. Но един играч изглежда е роден с него – 119-тия в света Питър Полански. Докато някои играчи могат само да си мечтаят да влязат в основната схема на турнир от Големия шлем, макар да не се преминали квалификациите, ето ви една история: Полански влезе като „щастлив губещ“ на всички четири турнира от Големия шлем през 2018-та година!
На Australian Open канадецът беше първият избран „щастлив губещ“. На „Ролан Гарос“ той се възползва от второто отказване на играч от основната схема, а на Уимбълдън вече счупи рекорда за „щастлив губещ“ в една година с третото си влизане в същинската част на надпреварата. В петък Полански беше победен от Донълд Йънг със 7:5, 1:6, 6:3 в последния квалификационен кръг на US Open. Часове след поражението, той отново е вдигнал победоносно ръце, след като оформи своя Голям шлем от късмет през годината.
„Преди мача разбрах, че има отказал се играч, но няма как да мислиш за това, когато си още там. Това би било глупаво. Блокирах тези размисли, но след мача си мислех как трябва да мина отново през този процес, което е доста изнервящо. В края на краищата някак знаех, че ще се случи.
Въпреки това бях нервен“, разказа емоциите си Полански пред официалния сайт на ATP. Когато Мичел Крюгер спечели последното квалификационно място, всичко останало беше въпрос на жребий. На US Open, четирима най-високо ранкирани играчи, които загубят в последния кръг на квалификациите, са първите играчи, които имат право на „щастлив губещ“. Когато Пабло Куевас и Джаред Доналдсънс се отказват заради контузии, това отваря две места, което означава, че двама измежду Полански, Лоренцо Сонего, Румен Бемелманс и Никола Маю ще бъдат избрани на случаен принцип.
Чипове с номера са свързани с имената на всеки играч, а Полански взима нещата в свои ръце. Буквално. Стандартната практика е самият играч да издърпа на сляпо един чип пред погледа на организаторите. „Извадих чиповете след края на мача на Крюгер.
Същото се случи и в Мелбърн, а в Париж и Лондон не бях наоколо. Тук си помислих, че е последният турнир за годината и ще опитам отново. Бръкнах и извадих себе си, а след това Сонего. Беше супер“, разказа канадецът.
30-годишният Полански е достигал най-много до №110 в света, но счита, че може би е дошъл момент да направи нещо, с което името му да се чуе на голяма сцена. „Последния път, когато играх в основната схема тук беше пред 2009 и 2010-та, когато се класирах. Губил съм в последния кръг на квалификациите пет пъти, включително миналата година, но така и не бях теглил „щастливия губещ“. Това е страхотен турнир, а аз играя добре в момента.
Ще играя срещу Александър Зверев във вторник, може би във вечерен мач, така че ще бъде страхотно. Чувствам се доволен от играта си, така че защо да не насена някои поражения“, коментира Полански.
