Едва на 15 години Даниела Димитрова спечели първата си титла ITF Juniors. Младата тенисистка притежава огромен потенциал и не крие амбициите си да стигне до върха на световния тенис. Димитрова даде интервю за сайта на БФТенис, в което разказва за пътя си до момента и за бъдещите си мечти.- Даниела, разкажи ни малко повече за теб.
От кога се занимаваш с тенис, как започна, от кога тренираш сериозно и кои бяха първите ти треньори? – Родена съм в щата Кентъки, САЩ. Баща ми е българин и се занимавал с футбол, преди да емигрира в Америка през 1989 г, като е завършил е спортно училище на Раковски. Майка ми е рускиня от Москва, вицесветовна шампионка по фигурно пързаляне.
Бях на 6 години, когато приятел на баща ми ни покани да отидем и да видим дали ще ми хареса да играя тенис. В Кентъки няма много спортове за момичета. Там основно се играе баскетбол, американски футбол и бейзбол. В началото ми беше много хубаво и ходех с радост на тренировките, но после започна да не ми харесва.
Аз бях упорито дете и ако нещо не ми допадаше, не исках да го правя. На около 8-годишна възраст двама от треньорите, с които тренирах, казаха на родителите ми, че имам потенциал – бързина, реакция и нюх към топката. Но Кентъки не е мястото да продължа, ако мисля сериозно да се занимавам с тенис. Така родителите започнаха да ме водят в Хюстън, Тексас, в академията на Иван Иванов.
Всеки месец летях до там и прекарвах от една седмица до 12 дни. На около 9 години решихме да пробваме ITUSA, където собственик беше Рафаел Фонт Де Мора. Точно в този период започнах да тренирам много сериозно. Треньорът, с който започнах, е Уилиям.
Той ми даде първите уроци в Кентъки. След това започнах да тренирам с колумбиеца Джуан. После се прехвърлихме при Карлос и Джоан Хименес, които бяха каталунци от Барселона и които на 10-годишна възраст ни предложиха да отидем в Барселона да се пробваме. Първо ни казаха да отидем при Рафа Фонт Де Мора, който беше в Скотсдейл, Аризона, и беше бивш треньор на Меган Шонеси, която е стигала до топ 10 в WTA.
В Академията ITUSA той ми даде много като подготовка в рамките на 6 месеца. След като се върнахме с баща ми обратно в Кентъки, той и майка ми знаеха, че, за да развивам кариерата си, трябва да отида на място, където беше добро за тенис. Баща ми говори с Карлос и попита какво смята, че е най добре за моята кариера, и на брат ми Джеоржио, който е футболист. Баща ми не искаше да ни разделя.
Той ни свърза с Гало Бланко от „4Slam Academy“ в Барселона. Така през юни 2012-а аз, брат ми и баща ми заминахме за Барселона. С брат ми мислехме, че отиваме само за лятото, но баща ни е имал други планове и останахме да живеем в Испания. Тогава бях на 10 години и половина.
След два дни тренировки в „4Slam Academy“ баща ми разбра, че това място не е за мен, защото всичките деца бяха от 15 години и нагоре. Тръгнахме си с разбирателството, че един ден може да се върнем обратно. Тогава се свързахме с Хуан Карлос Багена в момент, когато се отваряше академията BTA (Барселона Тенис академия) с Рафаел Маурер. Прекарах там около 5 години и всичко беше прекрасно.
Там получих много като любов към играта и техника. От тук обаче ми трябваше професионална среда, която да ми помогне да стигна топ ново което аз мечтая да достигна. Така от юни 2016 година отново съм в „4Slam Academy“, където смятам, че атмосферата и начин на тренировки е на много високо ниво. Имам треньор в България – Мишо Андреев, който ми помага и с когото имам добра връзка.
Направихме много интензивна подготовка в рамките на месец в „4Slam Academy“. Наблегнахме на повече фитнес, и по малко тенис и се чувствам много добре в момента. Смятам, че съм добре подготвена за 2018 година.- През тази година спечели титлата на турнир от четвърта категория на ITF в Мароко.
Даде ли ти тази титла повече увереност?- Титлата в Мароко определено ми даде позитиви. Моята баба Жеоржета много ми помага с психическата подготовка. Винаги е казвала, че аз съм много добра дори в моменти, в които самата не си вярвах.
Както всеки тинейджър в тази възраст през главата ти минават 1 милион неща. Титлата ми даде сили да повярвам във възможностите си, а също така и финалът в Тунис на турнир от четвърта категория един месец по-късно. Достигането на 1/16-финал на олимпиадата в Дьор, Унгария , също ми даде увереност. Така, когато събереш всичките малки неща, те в последствие стават големи.
Както баба ми казва, наливаш в чашата малко, по малко и в един момент тя започва да прелива. Голяма увереност ми дава, че тренирам корт до корт с играчи като Андрей Рубльов, Карен Качанов и много други топ тенисисти, които идват да се готвят.- Какви са плановете ти за 2018 година ?- Плановете за 2018 година са да миксираме между 15-хилядни турнири на (ITF / WTA) и ITF Juniors от категории 1,2 и някой от 3.
– Чувстваш ли подкрепата на семейството ти? – Определено семейството е 100% зад мен в трудни и хубави моменти. Да ви кажа честно – без техната подкрепа не мисля, че щях да съм тук. Брат ми е футболист и играе на високо ниво тук в Каталуния.
Мисля, че това ми помага също, защото с него си помагаме и си говориме за позитивите и негативите. – Как виждаш конкуренцията? – Конкуренцията е много силна, защото смятам, че набор 2002 е един от добрите до сега. В момента в топ 10 ITF Juniors има 4 тенисистки от този набор.
Тенисът обаче е маратон, а не спринт. Не се концентрирам към бързите резултати. Важното е да работя усилено всеки ден и да давам 100% на тренировките. Резултатите ще дойдат.
Не се и съмнявам. Най-важното е да бъдеш здрав и да се работи правилно. Виждам много деца на моята възраст даже и някой приятелки, който са много добри тенисистки, но постоянно трябва да ходят по доктори, защото имат контузии. За това казвам, че това е маратон и всеки има път, по който си върви.
Не трябва да се сравняваш с никого. Вижте Григор Димитров, едва на 26 години стигна близко до своят потенциал, който целият свят знаеше, че има. И очаквам още по-добри резултати от него. Проблемът в днешния юношески тенис е 80% в родителите.
Много от тях искат да се доказват и го правят чрез техните деца. Благодаря се, че баща ми и баба ми са ме оставили да се развивам без никакво напрежение.- Имаш ли любима настилка за игра? – Моята любима настилка е клей.
Една от причините е, че тренирам на нея целогодишно на открито. Освен това докато бях в САЩ, винаги съм тренирала без линии, винаги съм отигравала всички топки, просто така ме учеха. Когато отивах на турнири, повечето деца викаха аут на всяка топка , която беше близо до линията. Аз съм учена, че ако не видиш топката 100% в аут, не викаш.
Като малка ми тежеше и съм губила много мачове заради това. Дори на „Eddie Herr“ до 14 години имаше такива моменти. Аз обаче знам, че след време ще има съдии които ще отсъждат правилно.- Твоят любим удар?
– Слайс.- До къде се простират мечтите ти в тениса? – Аз вярвам, че мога да стигна до №1 в света за жени. Знам, че единственото нещо, което може да ми попречи, съм самата аз.
Това е борба не срещу опонента, а срещу човека който седи на огледалото срешу мен. Отдала съм се на 100% към тениса и няма връщане назад. През миналата седмица подписах и първия си контракт с агенцията на Енрик Молина Мур.- Коя е любимата ти тенисистка?
– Мария Шарапова ми е любимата, но аз съм по пристрасна към мъжкият тенис. Определено Маестрото ми е топ над всички други. Димитров ми е любимец също, ама как ще харесваш Федерер, а няма да харесваш Димитров. Скоро в Лондон преди Гришо да спечели титлата на Мастърса, успях да се снимам с него.
– Как успява едно момиче на твоята възраст да се концентрира на корта? – Концентрацията на корта в този момент в моя живот е най-трудното нещо. Обаче треньорите и баба ми работят много с мен в тази насока, да се концентрирам за по-дълги периоди.- Имаш ли различни хобита извън тениса?
– Хобита имам – например обожавам да чета книги. С децата от академията сме постоянно заедно на плаж през лятото, караме колела, обичам животните, особено котките. Едно от нещата, което искам да правя след като свърша кариерата си като тенисистка, е да стана ветеринар. Също така обожавам да си лакирам ноктите.
Баща ми се шегува, че ако не ми провърви в тениса, ще отворим салон за маникюр. – Освен тенис гледаш ли и други спортове? – Гледам много футбол заради брат ми. Едно от нещата, което баща ни учи е, че трябва да си ходим по мачовете.
Колкото и изморени да сме, ние трябва да се подкрепяме един друг. Когато аз не съм на турнир, непременно отивам да гледам мачовете на брат ми.- Как върви училището? – Уча като частен ученик по интернет.
Училището е базирано в щата Калифорния в САЩ. Върви добре. – Суеверна ли си? – Да, вярвам в Господ и нося кръстче.
В Америка преди да се преместим в Испания, всяка неделя родителите ни водеха на неделна църква. Вярвам, че има нещо по велико от нас, ама какво точно не знам.- Какво обичаш да правиш в свободното си време? – В събота тренираме половин ден и след това се срещаме с децата от академията.
Ходиме или на плаж, или до мола. Някои съботи ходим на единственото кино в Барселона на английски, което е около 30 км от академията, където живеят повечето деца. Други уикенди си почиваме, особено ако седмицата е била много натоварена. Всяка сутрин се събираме около 6 деца от академията и отиваме с колелата до нея и обратно.
– Имаш ли любима книга? – Много са книгите които са ми любими.- Обичаш ли да гледаш филми? – Много обичам филмите и сериалите, най любимият ми сериал е „Walking Dead“- Какво би си пожелала за 2018 година в личен и професионален план?
– Най важното е аз и хората, които ми дават подкрепа и са около мен, да са живи и здрави. Искам да започна да се представям добре на 15-хилядните турнири и да стигна до топ 500 в света при жените и топ 30 при девойките. Искам да благодаря искрено на всички които са около мен, през целия този път, който е много труден, но не бих заменила за нищо друго на света.Весели празници и хубава нова 2018 Година!
