Довечера на пищно тържество ще научим подреждането в идеалната десетка на най-престижната спортна анкета у нас – за Спортист № 1 на годината на България. Допитването се прави за юбилеен 60-и път.Началото поставя в. „Народен Спорт“ през 1958 г.
, когато 18 спортни журналисти от вестника дават мненията си, за да определят великата баскетболистка на Славия и националния отбор Ваня Войнова за първата победителка в анкетата.През 1995 г. в. „Народен спорт“ спря да излиза и тогавашният му собственик в лицето на Нове Ад Холдинг продължи традиционната анкета, като я организира и до днес.
През годините класацията натрупа огромен авторитет, като до края на 20-и век броят на участниците в нея постоянно растеше. А колкого повече легитимни субективни мнения на действащи спортни журналисти оформят обективния краен резултат, толкова той е по-авторитетен. От 1997-а до 2000-ата година Нове Ад Холдинг бе преостпъпил правото да организира допитването (без церемонията) на в. „Труд“, който и днес прави и друга много популярна анкета – за Треньор на годината, вече с повече от 30 издания.
Точно в този период са и рекордите по участия на спортни журналисти в класацията за Спортист на годината. През четирите години, когато „Труд“ провежда допитването, редовно гласуват между 230 и 250 колеги, като правят това на физически носител – хартиени бланки, които се предават в редакцията или по факса. И резултатите се изчисляват на ръка. Процесът по гласуването тогава продължава поне 3 седмици, стартът му се обявява на специална пресконференция, както и участниците в идеалната десетка.
Тогава от редакцията звънят на всички потенциални участници, канят ги да дадат мнението си, после им напомнят, че крайният срок приближана и т.н. С други думи – има целенасочени усилия гласувалите да са максимално много и броят на легитимните участници да бетонира авторитета на крайния резултат. А кой как е гласувал по традиция се публикува първо на страниците на в.
„Народен Спорт“, а след това и в „Труд“.
