Радост, триумф, блясък. Историята на Григор обаче започва далеч от грандиозната „О2 Арена“ в Лондон. На 2213 километра, ако трябва да бъдем точни. Жителите на Хасково съпреживяват всички успехи и трудни моменти със своя съгражданин.
Наричат го „Нашият Гришо“ и с гордост говорят за лъчезарното момче, чийто път започва от спортната зала „Спартак“.„Той проходи в тази зала. Помагах и ковахме шперплат само и само да може да играе Григор Димитров. Нашият Гришо тренираше даже с ушанка, защото тук е много студено – имаше парно, но прозорците бяха в окаяно положение“, заяви Йосиф Давидов, президент на СК по хандбал „Асти 91“.
Лишенията по пътя към върха обаче никога не са малко. Тогава най-важното е някой да повярва в твоята мечта.„Баща му трябваше да продаде апартамента и колата, за да тръгнат и да могат да покрият разходите за тези турнири“, добави Давидов.„Спомням си, че в зората на неговата кариера беше много трудно да се осигурят пари за турнири, защото той наистина прохождаше тогава.
И с баща му ходихме по фирмите да събираме пари. Доколкото знам, ползвал е пенсиите на баба си и дядо си от село Стойково, за да проходи и да тръгне по турнири в Европа“, каза Силвия Тенчева, директор на спортно училище „Стефан Караджа“ – Хасково. Упоритост, труд, постоянство. И стъпка по стъпка успехите не закъсняват.
Всички обаче твърдят едно – нещо в Григор е било различно.„Неговото отношение към всичко правеше впечатление. Григор е един от хората, които се запомнят с това, че преследваше целите си от най-крехка възраст“, сподели Ива Иванова, учителка на Григор Димитров.„Човек, който беше един магнит за всички, които обичат тази игра“, каза Йордан Йорданов, президент на ТК „Хасково 2015“.
С умиление си спомнят за малкото момче с големите мечти.„Когато той беше на 2 или 3 години и си играеше с ракетата, имаше навик да влиза на корта, когато баща му тренираше децата. И те в един тон викаха на Митко Господинов „Тренер, Григор влиза, мирно!“.
Той правеше една обиколка покрай корта и излизаше, а те вика: „Мирно, Григор излиза!“, разкри още Йосиф Давидов.„Играеха с него на вързано – на сладолед. Той губеше сладолед и казваше: „Тати, дай на бате Илиян или на бате еди-кой си, загубих.
“, допълва Йорданов.Сега Григор има силата да обединява, да вдъхновява и да кара стотици деца да се насочат към кортовете и да мечтаят все по-силно. А има ли по-важно от това?„Много от децата идват предимно заради успехите на Григор.
Много са запалени, с много голямо желание. Цялата страна, не само тук, се усеща магията на Григор“, каза Станислав Александров, треньор по тенис.„Наистина той е изключителна личност – родолюбец, достоен за пример във всяко едно отношение“, добави Тенчева.„Стана пример за подражание, както се казва, и на мало, и на старо.
Трябва да ви кажа, че възрастни хора се срещат и казват: „Брей, това момче показа как трябва да се бори човек, за да постигне нещо в този живот.“, сподели още Йордан Йорданов.От момчето, което мечтае до мъжа, който вдъхновява – Григор Димитров.Валерия Видева, БНТ
