Навремето между 1892 и 1907 година у нас съществувал прочутият литературен кръг “Мисъл”, който издавал и едноименното списание. Та в този кръг влизали доктор Кръстев, Петко Ю. Тодоров, Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Те спорели за литература и философия, искали да европеизират естетическите блянове на българина.
Като противовес на патриотичната отдаденост на Вазов те търсели перото, което да възпява “човека в българина”. Сега у нас, в кръга на шегата, се формира нещо като литературен кръг “Григор Димитров”. Само че в него не се спори по литературно-философски теми, а по проблемите на тениса и неговото заплащане. Засега в кръга членуват, надявам се, временно, Петър Волгин и Калин Терзийски.
И двамата безспорно са ерудирани, начетени, добре пишещи автори, но незнайно защо мислите за Григор не им дават покой. Дали защото Григор стана център на всеобщо внимание, дали защото за тенис мач плащали по два милиона и половина, а за разказ по 25 паунда, дали защото до него е мадама като Никол Шерцингер, но нещо боде душата на интелектуалеца. Думите им издават известна неудовлетвореност, а те като интелигентни хора най-добре трябва да съзнават, че всяка нация, всяко общество създава своите кумири и те много често са от света на спорта. И че ако спечелиш турнира в Лондон, ще изкараш повече от един писател, стига, разбира се, той да не е написал “Хари Потър”.
Джоан Роулинг спечели над 1 милиард долара с писане, а не с тенис ракета. Така че е възможно и обратното, в перото на един човек да има повече бизнес, отколкото в целия световен тенис. Писателката Роулинг е четири пъти по-скъпа от футболиста Неймар. За жалост, българският пазар не предполага пишещият човек да изкарва нормални пари, но за това не е виновен Григор Димитров.
Виновна е реалността. Ние сме само седем милиона и хората отдавна не се редят на опашки за български книги. А във фейсбук и туитър пари изкарва Ким Кардашиян, един неин пост струвал половин милион долара. Ужасно несправедливо, но факт.
Капитализъм, какво да правиш! Пазарът диктува правилата. Допускам, че в “Ню Йорк таймс” плащат по-високи хонорари, отколкото в нашия печат. В Холивуд и Боливуд сценариите със сигурност са по-платени от тукашните.
Ама, както се казва, като не ти изнася тук, направи така, че да пишеш за “Ню Йорк таймс”, или пък продай сценарий в Холивуд. Или пък създай новия Хари Потър, или напиши новите “Песни за огън и лед”. Е, трудно е, почти невъзможно, но и пътят на Григор от Хасково до Лондон не е бил лек. Между другото, у нас има един човек, един блестящ творец, който успя да съчетае интелектуалното с това да е страшно популярен и да пълни зала “Армеец”, когато си пожелае.
Човекът се казва Камен Донев. И неговият път към тези изключителни спектакли не е бил постлан с рози, но притежава огромен талант, полага страшен труд и съдбата му се е усмихнала. На каква цена, само той си знае.Автор: Росен Петров
