В края на миналата седмица станахме свидетели на един нов тип турнир по тенис – демонстративната надпревара Laver Cup, наречена така в чест на Род Лейвър, единствения носител на календарен Голям шлем. Турнирът се организира от мениджърската компания на Роджър Федерер „ТEAM8“ и успя да привлече значими партньори и големи спонсори. Идеята на Laver Cup е да се провежда ежегодно, две седмици след US Open, с изключение на годините, в които има Олимпийски игри. Участие в турнира вземат два отбора – отбор на Европа и отбор на Света, а капитани на отборите за първите три издания на турнира ще бъдат съответно Бьорн Борг и Джон Макенроу.
Турнирът се проведе в O2 Arena в Прага и се отличи с добра организация и перфектно отразяване, като този път камерите често ни показваха какво става „зад кулисите“ – в съблекалните и по тренировъчните кортове – нещо, което отсъства при другите състезания, но което спомогна на зрителите да се почувстват по-въвлечени в надпреварата и по-близко до тенисистите. Така организаторите ни предложиха един различен турнир, който се опита да събере на едно място някои от най-хубавите неща в спорта като цяло – отборен дух, легенди, настоящи шампиони и изгряващи звезди, съперничества и хубави емоции.Отборен духТова, което направи Laver Cup различен от останалите турнири, е, че ни показа тениса като отборен спорт. Всеки отбор се състои от по шест играчи плюс една резерва, а капитаните са подпомагани от вицекапитани.
Тази година това бяха Томас Енквист за отбора на Европа и Патрик Макенроу за отбора на Света. Отборът на Европа тази година с право бе сочен като фаворит – почти всички участници в него бяха от настоящия топ 10 на ранглистата: Рафаел Надал (№ 1), Роджър Федерер (№ 2), Александър Зверев (№ 4), Марин Чилич (№ 5), Доминик Тийм (№ 7). Само представителят на страната домакин Томаш Бердих и резервата Фернандо Вердаско бяха съответно в топ 20 и топ 40. За сметка на това в отбора на Света видяхме основно представители на топ 30: Сам Куери (№ 16), Джон Иснър (№ 17), Ник Кириос (№ 20), Джак Сок (№ 21), докато включилите се в последния момент Денис Шаповалов и Франсис Тиафо бяха съответно 51-ви и 72-ри, а резервата Кокинакис даже бе извън топ 100.
Ситуацията при световния отбор допълнително се усложни поради това, че най-успешните им представители Хуан Мартин Дел Потро и Милош Раонич се отказаха в последния момент и именно на тяхно място влязоха младоците Шаповалов и Тиафо, които направиха добро впечатление на американския хард през лятото.Отсъствието на голяма звезда в отбора на Света като че ли помогна на играчите да се сплотят, може би защото липсваше прекаленият респект, който тенисистите от Европа изпитваха към съотборниците си Надал и Федерер – две институции в съвременния тенис. Вероятно тъкмо този респект не позволи на емоциите в отбора на Европа да избуят в такава степен, докато купонът на скамейките на отбора на Света течеше постоянно, без значение от резултата. И наистина, ако Laver Cup бе пример за отборен дух, то това се дължеше преди всичко на отбора на Света.
Момчетата на Макенроу почти не напускаха зрителските си места, когато съотборниците им имаха мач, поздравяваха се след всеки спечелен гейм, ентусиазирано общуваха с публиката и я забавляваха. Джон Макенроу явно си пасна много добре с подопечните си и неведнъж се показа като отличен мотиватор.Макар отбор Европа също да се показа като задружен, ентусиазмът, демонстриран от отбора на Света, определено липсваше. Бьорн Борг бе резервиран както винаги и не раздаваше много съвети, пък и бе облагодетелстван с по-силния и далеч по-титулуван отбор.
Най-отдаден на играта и желаещ победата от европейците беше Рафа Надал, който като зрител се палеше все едно бе на мач на любимия си Реал Мадрид. Може би присъствието на някой с артистични заложби като Новак Джокович би се отразило добре на отбора на Европа и би повдигнало настроението дори още. Но за съжаление сърбинът отказа участие в турнира още при подготовката му.Извън по-високия ранкинг на европейците забелязахме и една друга тенденция – чувствително по-високата им средна възраст, която сякаш е знак, че макар тази година отборът на Европа да излезе победител, то бъдещето вероятно принадлежи на отбора на Света.
В отбора на Европа имаше само двама състезатели под 25 години – Тийм и Зверев, докато в отбора на Света това бяха Кириос, Шаповалов, Тиафо и резервата Кокинакис, а Джак Сок навърши двайсет и пет по време на самия турнир.Легенди и изгряващи звездиОсновната цел на Laver Cup бе да се отдаде почит на Род Лейвър, но всъщност турнирът се превърна колкото в честване на единствения носител на Големия шлем в откритата ера на тениса, толкова и в апотеоз на двамата най-велики тенисисти на нашето съвремие Рафаел Надал и Роджър Федерер и тяхното легендарно съперничество. Моментът нямаше как да е по-подходящ, все пак Laver Cup стартира точно в годината, в която двамата възкръснаха от пепелта и си поделиха четирите мейджър титли за сезона. В Прага обаче прочутото им съперничество премина в партньорство, тъй като за пръв път двамата се оказаха съотборници в тима на Европа.
Федерер и Надал бяха безспорните лидери в отбора си, а мачът, в който си партнираха на двойки срещу Джак Сок и Сам Куери, се превърна в гвоздея на програмата и бе определен като исторически. Така фокусът падна почти изцяло върху широко тиражираното приятелство извън корта между испанеца и швейцареца, а турнирът бе подходящ повод за спонсорите да експлоатират още малко имената на двамата шампиони.Видяхме също и подновяване на съперничеството между Бьорн Борг и Джон Макенроу, но този път като капитани. С присъствието си двамата сякаш бяха връзката между отдавна отминалите времена на Лейвър и настоящата ера на Надал и Федерер.
Все пак щеше да е добре, ако наред с величията Laver Cup бе обърнал малко повече внимание на младите тенисисти, които най-вероятно ще виждаме все по-често в заключителните фази. Като минус бихме могли да отчетем факта, че Тийм, Тиафо и Шаповалов изиграха само по един мач, докато Надал игра цели четири (въпреки че реално бе изиграл най-много мачове от началото на US Open до момента). Роджър Федерер, както и местният любимец, 32-годишният Томаш Бердих участваха в три мача. Чехът, който е далеч от най-добрите си дни, положи героични, но безуспешни усилия срещу по-младото поколение, но пък определено допринесе при рекламирането на турнира.
И докато желанието на капитана Борг да се възползва максимално от уменията и шампионската аура на двамата си най-титулувани играчи в лицето на Надал и Федерер е разбираемо, то Макенроу залагаше изключително най-вече на Сок и Кириос и може би с основание – двамата изиграха по три мача (като в единия си партнираха на двойки) и спечелиха два от тях. Джак Сок показа забележителни умения в играта на двойки и доказа, че неслучайно е олимпийски шампион и шампион от големия шлем в двойковите надпревари. Въпреки това щеше да е удоволствие да видим сблъсък от следващото поколение не само в мач на сингъл (срещата Зверев – Шаповалов, спечелена от германеца), но и в такъв на двойки, като възможна комбинация щеше да е Тийм/Зверев срещу Шаповалов/Тиафо.Точкуването на турнира обаче е така замислено, че успя да поддържа интригата до последния момент.
На пръв поглед обреченият тим на Света, който спечели едва един от първите четири мача, постепенно започна да наваксва разликата и така в неделя се наложи да се изиграят и четирите предвидени в програмата срещи, за да бъде определен крайният победител. Реакцията на Кириос след загубата показа, че австралиецът наистина иска да извоюва победата за отбора си и да предложи на зрителите още един решаващ мач на двойки, но няколко ненавременни грешки не му позволиха да го направи. Така поостарялата Европа в лицето на Федерер спечели мача, а оттам и купата, срещу младия и енергичен, но все още трупащ опит Свят в лицето на Кириос.Освен възрастта забелязахме и друга интересна разлика в двата отбора.
Докато тенисистите от тима на Европа бяха доста стриктни с тренировките и загрявката, то играчите от отбора на Света предпочитаха да подкрепят колегите си и не прекарваха толкова много време в подготовка за мачовете. Ако и извън тази демонстративна надпревара положението е същото, то това е едно вероятно обяснение защо почти всички представители на европейския отбор заемат челни места в ранглистата.Турнир на бъдещето?Несъмненият успех на първото издание на Laver Cup и амбициите на турнира да стане част от официалния календар на ATP може би поставят под въпрос съществуването на Davis Cup – най-значимия отборен турнир по тенис за мъже.
Напоследък Davis Cup изпитва трудности, защото много от актуалните звезди отказват участие. Все по-чести са оплакванията от графика на мачовете и от липсата на точки за ранглистата. Но не може да се отрече фактът, че всички големи шампиони от последното десетилетие – Надал, Федерер, Джокович, Вавринка и Мъри, се постараха да спечелят Davis Cup за страните си, дали от патриотизъм, дали защото не желаят да имат липсващи трофеи във витрините си, дали заради съзнанието за значимостта на този турнир.Предстои да видим дали успешният старт на Laver Cup е началото на края за официалното отборно състезание и ще заеме мястото му.
Малко неща може да се желаят още от това ново първенство, което дава заявка да се превърне в най-гледаната и любима на феновете демонстративна надпревара. Догодина турнирът ще се проведе в Чикаго и би могъл да бъде още по-интересен, ако капитаните си позволяват по-често да експериментират с избора на играчи за мачовете, ако прожекторите са насочени поравно към легендите и изгряващите звезди и ако отборите наследят духа и доброто настроение на тазгодишния тим на Света, за да предложат на любителите на тениса още хубави емоции.Автор: Яна Якимова, читател на Tennis24.bg(Материалът е публикуван без редакторска намеса)Още коментари от автора вижте ТУК!
